От древни времена човечеството се опитвало да създаде механизми, които биха могли да работят непрекъснато без външни източници на гориво или енергия. Наричали ги, с известна доза самочувствие и още по-голяма доза надежда, „вечни двигатели“ – „перпетуум мобиле“.
Мнозина изобретатели неведнъж заявявали, че са успели да построят perpetuum mobile – вечният двигател. В по-голямата си част това били или шарлатански трикове, или пък механизмите, които изобретателите искрено обявявали за „вечни двигатели“, след известно време все пак спирали своето функциониране. Но има и такива устройства, които ни карат да се замислим.
Батерията на Карпен
През 1950-те години румънският инженер Николае Василеску-Карпен изобретил особена батерия. Сега тя се намира в Националния технически музей на Румъния и все още работи, макар учените да не са стигнали до единно мнение как и защо продължава да функционира – вече 60 години.
След като успешно защитил докторска степен по темата: „Магнитни ефекти в движещите се тела“ през 1904 г., Карпен като специалист вероятно наистина би могъл да създаде нещо необикновено. Към 1909 г. той започнал изследване на високочестотните токове и предаването на телефонни сигнали на дълги разстояния. Строял телеграфни станции, изследвал топлината на околната среда и напредничавите технологии в топливни елементи.
Днешните учени правят много предположения относно превръщането на топлинната енергия в механична в неговия процес – термодинамичният принцип на който все още не е разгадан. Макар принципът на действие да си остава неясен, батерията на Карпен така и продължава да работи непрекъснато в продължение на 60 години.
„Вечният двигател“ на Нюман
През 1984 г. американецът Джо Нюман попаднал в новините на CMS с Дан Разер и показал нещо невероятно. Хората, които тогава живеели в условията на нефтена криза, били възхитени от идеята на изобретателя: той представил вечен двигател, който произвеждал повече енергия, отколкото изразходвал.
Понеже не му вярвали, изобретателят тръгнал на турне със своя perpetuum mobile. Твърдял, че той произвежда 10 пъти повече енергия, отколкото поглъща, тоест работи с ефективност около 1000 %.
Когато неговите заявки за патент били отхвърлени, мъката му не знаела граници. Нюман останал с твърдото убеждение, че големите нефтени концерни и подкупени от тях държавни чиновници съзнателно са провалили патента за неговия двигател в името на собствените си печалби.
Часовникът на Кокс
Когато известният лондонски часовникар Джеймс Кокс построил своя „вечен часовник“ през 1774 г., механизмът работел точно както било описано в придружаващата документация, без да е необходимо да се навива. Документът от 6 страници обяснява как часовникът е създаден на базата на „механични и философски принципи“.
Затворен в стъкло, което защитавало вътрешните работни компоненти от прах, часовникът действал чрез промените в атмосферното налягане. Ако живачният стълб нараства или спада вътре в барометъра на часовника, движението на живака завърта вътрешните колела в същата посока, като частично навива часовника. Ако механизмът се навива постоянно, зъбните колела излизат от жлебовете, веригата се отпуска до определена точка – след което всичко застава отново на мястото си и часовникът сам се навива.
За съжаление, „вечният часовник“ се е запазил само в изображения. Затова пък друг часовник на Джеймс Кокс работи до ден-днешен. Това е и единственият крупен автоматичен механизъм от ХVІІІ век, който е стигнал до наши времена без изменения. Намира се в Ермитажа на Санкт-Петербург.