февр. 24, 2020
296 Views

Някои модели на „вечен двигател“

Автор:

От древни времена човечеството се опитвало да създаде механизми, които биха могли да работят непрекъснато без външни източници на гориво или енергия. Наричали ги, с известна доза самочувствие и още по-голяма доза надежда, „вечни двигатели“ – „перпетуум мобиле“.

Мнозина изобретатели неведнъж заявявали, че са успели да построят perpetuum mobile – вечният двигател. В по-голямата си част това били или шарлатански трикове, или пък механизмите, които изобретателите искрено обявявали  за „вечни двигатели“, след известно време все пак спирали своето функциониране. Но има и такива устройства, които ни карат да се замислим.

Батерията на Карпен

Николае Василеску-Карпен. Снимка: yaplakal.com

През 1950-те години румънският инженер Николае Василеску-Карпен изобретил особена батерия. Сега тя се намира в Националния технически музей на Румъния и все още работи, макар учените да не са стигнали до единно мнение как и защо продължава да функционира – вече 60 години.

След като успешно защитил докторска степен по темата: „Магнитни ефекти в движещите се тела“ през 1904 г., Карпен като специалист вероятно наистина би могъл да създаде нещо необикновено. Към 1909 г. той започнал изследване на високочестотните токове и предаването на телефонни сигнали на дълги разстояния. Строял телеграфни станции, изследвал топлината на околната среда и напредничавите технологии в топливни елементи.

Батерията на Карпен. Снимка: yaplakal.com

Днешните учени правят много предположения относно превръщането на топлинната енергия в механична в неговия процес – термодинамичният принцип на който все още не е разгадан. Макар принципът на действие да си остава неясен, батерията на Карпен така и продължава да работи непрекъснато в продължение на 60 години.

„Вечният двигател“ на Нюман

През 1984 г. американецът Джо Нюман попаднал в новините на CMS с Дан Разер и показал нещо невероятно. Хората, които тогава живеели в условията на нефтена криза, били възхитени от идеята на изобретателя: той представил вечен двигател, който произвеждал повече енергия, отколкото изразходвал.

Схема на „вечният двигател“ на Нюман. Снимка: Уикипедия

Понеже не му вярвали, изобретателят тръгнал на турне със своя perpetuum mobile. Твърдял, че той произвежда 10 пъти повече енергия, отколкото поглъща, тоест работи с ефективност около 1000 %.

Когато неговите заявки за патент били отхвърлени, мъката му не знаела граници. Нюман останал с твърдото убеждение, че големите нефтени концерни и подкупени от тях държавни чиновници съзнателно са провалили патента за неговия двигател в името на собствените си печалби.

Часовникът на Кокс

Когато известният лондонски часовникар Джеймс Кокс построил своя „вечен часовник“ през 1774 г., механизмът работел точно както било описано в придружаващата документация, без да е необходимо да се навива. Документът от 6 страници обяснява как часовникът е създаден на базата на „механични и философски принципи”.

Затворен в стъкло, което защитавало вътрешните работни компоненти от прах,  часовникът действал чрез промените в атмосферното налягане. Ако живачният стълб нараства или спада вътре в барометъра на часовника, движението на живака завърта вътрешните колела в същата посока, като частично навива часовника. Ако механизмът се навива постоянно, зъбните колела излизат от жлебовете, веригата се отпуска до определена точка – след което всичко застава отново на мястото си и часовникът сам се навива.

За съжаление, „вечният часовник“ се е запазил само в изображения. Затова пък друг часовник на Джеймс Кокс работи до ден-днешен. Това е и единственият крупен автоматичен механизъм от ХVІІІ век, който е стигнал до наши времена без изменения. Намира се в Ермитажа на Санкт-Петербург.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title