Басарбовският манастир е единственият действащ скален манастир днес на територията на България. Разположен е до река Русенски Лом, в покрайнините на село Басарбово.
Манастирът е изключително ценен за български и румънски туристи и вярващи. Хиляди хора посещават уникалния манастир, за да получат изцеление. Говори се, че страдащите от забалявания на очите оздравяват напълно след като се измият с водата от кладенеца в двора на манастира. Според легендата, той е бил изкопан от Димитър Басарбовски.
Но да започнем от самото начало. Манстирът съществува от 13 век насам, от времето на Второто българско царство. През 14 век изживял своя възход. Тогава манастирът е бил собственост на влашкия княз Иванко Басарба – тъст на цар Иван Александър, оттам и името на селището до манастира. Хората говорят, че Влад Дракула е идвал в обителта.
Манастирът е бил изоставен през 17 век. През 1675 г. се ражда и патрона на манастира – Димитър Басарбовски. За него пише дори Паисий в своята „История славянобългарска“. Той отглеждал овце до с. Басарбово. Толкова обичал всичко живо на Земята, че дал обет винаги единия му крак да е бос, когато ходи. Това се случило след като случайно натъпил малки пиленца.
След като решил, че ще постъпи в манастир, Димитър тръгнал по реката /Русенски Лом/ и попаднал на манастир в пещера. Заселил се там и живял до дълбока старост. В последните години му било трудно да се катери по стъпалата, за да влиза в килията си. Построил си колиба до реката и до нея изкопал кладенец. Точно този кладенец се смята за лечебен днес. А примерите не са един и два.
Легендата разказва, че Димитър починал, лежейки между два камъка. Тялото му се съхранило дълго време непроменено. Реката, обаче, придошла и го отнесла. Крила го цели 33 години. Сляпа девойка сънувала Димитър, който ѝ посочил точно къде се намира тялото му. Тя разказала на хората за съня си. Тялото на Димитър било намерено точно на това място, а момичето прогледнало.
Поставили мощите на светеца на втория етаж в манастира в каменно легло, покрито с плоча. Кръстили манастира на негово име.
През 1774 г. ген. Салтиков, след победата си в Руско-турската война, се поклонил пред мощите на светеца и пожелал да ги отнесе в Русия. Договорил се с манастира и на път за дома, спрял в Букурещ. Там върлувала чумна епидемия. С пристигането на мощите в града, болестта спряла. Всички решили, че това е заради светеца и поискали мощите му да останат в Букурещ. Днес мощите на св. Димитър Басарбовски се съхраняват в сребърен ковчег в катедралата „Св. Св. Константин и Елена“ в Букурещ, а той е обявен за покровител на града.
През 1937 в манастира идва монахът Хрисант и започва да го обновява. Черквата на манастира е издълбана високо в скалите, като до нея водят каменни стъпала. Пред входа й се намира скалната ниша, на която е лежал Димитър Басарбовски. Южната стена на черквата е изградена от каменни блокове. Вляво от нея има жилищно помещение, състоящо се от две килии, украсено отвън със съвременни стенописи. В черквата няма запазени стенописи. Има иконостас с икони от 1940 г., изработен в Русе. Най-ценното там сега е възрожденската икона с изображение на Св. Димитър Басарбовски и житийни сцени от 1803 г. с частици от мощите на светеца. В отделна тясна пещера се намира гробът на отец Хрисант, издълбан от самия него и релефно портретно изображение, изработено през 1957 г. от художника Петър от Разград.
Автор: Десислава Михалева
