Басарбовският манастир е единственият действащ скален манастир днес на територията на България. Разположен е до река Русенски Лом, в покрайнините на село Басарбово.
Манастирът е изключително ценен за български и румънски туристи и вярващи. Хиляди хора посещават уникалния манастир, за да получат изцеление. Говори се, че страдащите от забалявания на очите оздравяват напълно след като се измият с водата от кладенеца в двора на манастира. Според легендата, той е бил изкопан от Димитър Басарбовски.

Басарбовски манастир. Снимка: Уикипедия
Но да започнем от самото начало. Манстирът съществува от 13 век насам, от времето на Второто българско царство. През 14 век изживял своя възход. Тогава манастирът е бил собственост на влашкия княз Иванко Басарба – тъст на цар Иван Александър, оттам и името на селището до манастира. Хората говорят, че Влад Дракула е идвал в обителта.
Манастирът е бил изоставен през 17 век. През 1675 г. се ражда и патрона на манастира – Димитър Басарбовски. За него пише дори Паисий в своята „История славянобългарска“. Той отглеждал овце до с. Басарбово. Толкова обичал всичко живо на Земята, че дал обет винаги единия му крак да е бос, когато ходи. Това се случило след като случайно натъпил малки пиленца.

Басарбовски манастир. Снимка: Уикипедия
След като решил, че ще постъпи в манастир, Димитър тръгнал по реката /Русенски Лом/ и попаднал на манастир в пещера. Заселил се там и живял до дълбока старост. В последните години му било трудно да се катери по стъпалата, за да влиза в килията си. Построил си колиба до реката и до нея изкопал кладенец. Точно този кладенец се смята за лечебен днес. А примерите не са един и два.
Легендата разказва, че Димитър починал, лежейки между два камъка. Тялото му се съхранило дълго време непроменено. Реката, обаче, придошла и го отнесла. Крила го цели 33 години. Сляпа девойка сънувала Димитър, който ѝ посочил точно къде се намира тялото му. Тя разказала на хората за съня си. Тялото на Димитър било намерено точно на това място, а момичето прогледнало.

Басарбовски манастир. Снимка: Уикипедия
Поставили мощите на светеца на втория етаж в манастира в каменно легло, покрито с плоча. Кръстили манастира на негово име.
През 1774 г. ген. Салтиков, след победата си в Руско-турската война, се поклонил пред мощите на светеца и пожелал да ги отнесе в Русия. Договорил се с манастира и на път за дома, спрял в Букурещ. Там върлувала чумна епидемия. С пристигането на мощите в града, болестта спряла. Всички решили, че това е заради светеца и поискали мощите му да останат в Букурещ. Днес мощите на св. Димитър Басарбовски се съхраняват в сребърен ковчег в катедралата „Св. Св. Константин и Елена“ в Букурещ, а той е обявен за покровител на града.

Басарбовски манастир. Снимка: Уикипедия
През 1937 в манастира идва монахът Хрисант и започва да го обновява. Черквата на манастира е издълбана високо в скалите, като до нея водят каменни стъпала. Пред входа й се намира скалната ниша, на която е лежал Димитър Басарбовски. Южната стена на черквата е изградена от каменни блокове. Вляво от нея има жилищно помещение, състоящо се от две килии, украсено отвън със съвременни стенописи. В черквата няма запазени стенописи. Има иконостас с икони от 1940 г., изработен в Русе. Най-ценното там сега е възрожденската икона с изображение на Св. Димитър Басарбовски и житийни сцени от 1803 г. с частици от мощите на светеца. В отделна тясна пещера се намира гробът на отец Хрисант, издълбан от самия него и релефно портретно изображение, изработено през 1957 г. от художника Петър от Разград.
Автор: Десислава Михалева