Още

    Битката при Егоспотама и краят на Пелопонеската война

    След 413 г. пр. Хр. Пелопонеската война между Атина и Спарта се водела главно на море. В онзи етап на конфронтацията спартанците успели да сключат съюз с Персия. Това им осигурило парите, с които строели бойни кораби. Постепенно атиняните губели съюзниците си, много от които се присъединявали към Спарта.

    Решаваща била ролята на спартанския пълководец и дипломат Лисандър. През 407 г. пр. Хр. той спечелил сражението при Нотия. През 405 г. пр. Хр. спартанците продължили да получават персийски пари, с които продължавали да строят флота си.

    Първо Лисандър превзел един от последните градове, верни на атиняните – Кедрия, след това десантирал войски в Хелеспонт и превзел Лампасак. Атинският флот го следвал плътно и спрял до устиета на рекичката Егоспотама – на отсрещния бряг на Хелеспонт.

    Снимка: weaponsandwarfare.com

    Четири дни атиняните и спартанците излизали в открито на море, но не влизали в бой. Разузнавачите на Лисандър следели действията на атинските моряци след всяко завръщане. Тогава атиняните напускали корабите и се разпръсквали по брега. Атинският флот бил далеч от селища и войниците трябвало да се отдалечават доста от лагера, за да купуват храна. Така продължило 4 дни.

    Докато атиняните лагерували на брега, от Тракия пристигнал прогоненият атински изгнаник Алкивиад. Той предложил на своите съграждани помощта на тракийските царе, при условие, че му дадат да участва в командването на войските. Атиняните обаче го изгонили.

    На петия ден от противостоянието, след като атиняните се опитали безуспешно да предизвикат спартанците на бой и след това се върнали до пристана си, Лисандър заповядал на екипажите си да започнат битка.

    Спартанските кораби се устремили в атака, а атинската ескадра била напълно изненадана. Повечето от корабите били без екипажи и не можели да се противопоставят. Атиняните, разпръснати по крайбрежието, били пленени или избягали. За битка се оказали готови само 8 кораба под командването на стратега Конон и държавната трирема „Парал“. Осъзнавайки, че битката не може да бъде спечелена, Конон с малката си ескадра избягал от пристанището. „Парал“ се завърнал в Атина, за да съобщи за бедствието, а Конон отплавал при Евагор, владетелят на град Саламин в Кипър. Оцелели само 12 триери от общо 180.

    След победата Лисандър заповядал пленниците да бъдат превозени до Лампсак. Той поканил своите гръцки съюзници да решат съдбата им. Те припомнили престъпленията на атиняните в тази война, в частност убийството на пленници, извършено по заповед на стратега Филокъл. Решено било да отсекат десните ръце на пленените врагове.

    Лисандър освободил пленените атински воини. По негово нареждане бил екзекутиран само стратегът Филокъл като отмъщение за избитите от него спартански пленници.

    След победата започнало триумфалното шествие на Лисандър по градовете на Егейско море. Последните верни на атиняните градове в Хелеспонт, Тракия и на Егейските острови отваряли портите си пред победителя. Лисандър се отнесъл милостиво към атинските гарнизони. Той им позволил да напуснат градовете и гарантирал безопасността им, ако тръгнат за Атина.

    Лишени от флота и съюзници, атиняните се съпротивлявали около година. След обсада и настъпилия глад Атина капитулирала. Победените били принудени да съборят Дългите стени, които гарантирали безопасността на полуостров Атика. Пелопонеската война, която продължила 27 години, завършила.

    Победата при Егоспотама превърнала Спарта в най-силния гръцки полис. Но нейната политика след победата довела до нови войни. Конон, който се спасил и избягал на Кипър, 11 години по-късно, командвайки персийска ескадра, разгромил спартанците в морето и отмъстил за поражението си при Егоспотама.

    Още публикации

    Коментари

    ВАШИЯТ КОМЕНТАР

    Моля, въведете коментар!
    Моля, въведете името си тук

    Мобилно приложение за Android и iOS

    Най-нови