Великият Аристотел смятал Спарта за еталон на идеалния гръцки град – „полис“. Историкът Плутарх обаче я ненавиждал – именно той измислил и разпространил мита, че спартанците уж изхвърляли болните бебета от висока скала в пропаст (проучванията и безкрайните разкопки на съответното място така и не потвърждават това).
Интересно е, че спартанците се отнасяли добре към Плутарх – дори го допуснали в архивите си въпреки, че Спарта, според мнозина, бил „закрит полис“. Херодот потвърждава съществуването на спартанския архив. Но Плутарх се отнесъл доста неблагодарно към своите домакини, представяйки спартанците като жестоки до безчовечност.
Микенската епоха (ХVІ-ХІ в. пр. Хр.) била славно време на господство на гърците ахейци. Микенските царе създали велика култура в древна Гърция и разгромили мощната Троя. Но през ХІ век пр. Хр. от север нахлули дорийските племена. Ахейците построили мощна стена, за да спрат техния натиск. Ала това довело до ситуация, в която под стената се струпали огромни маси дорийци. И точно както водата, достигнала критична маса, разрушава стената на язовира – така и масата на дорийците, преминавайки през Стената на микенските царе, заляла Пелопонес, унищожавайки всичко по пътя си.
След като заели част от Пелопонес, дорийците се разделили на три групи и създали тук свои градове-държави (полиси). Тези, които заели Южен Пелопонес (долината на река Еврот), направили своя столица Спарта и се нарекли спартанци. На север и североизток възникнали други центрове на дорийците: Аргос (Арголида) и Коринт.
След като покорили ахейците (частично ги прогонили, а частично избили), дорийците започнали да се бият помежду си. Възвисил се Аргос, който искал да завладее целия Пелопонес. В дългата война с него спартанците почти загубили своята независимост, но издържали в упоритата борба. С отчаяна съпротива те успели да защитят столицата си – многократните опити на Аргос да завземе Спарта завършили с неуспех. Младата спартанска държава се сражавала ожесточено в безмилостната война и оцеляла въпреки, че изгубила 80% от своята територия. В интерес на истината, заслужава да се отбележи, че самите спартанци започнали войната, като нападнали една от областите на Арголида.
Основа на живота в младата Спарта станали законите на цар Ликург, а държавната религия била вярата в Зевс, който бил приет за върховен бог на всички спартанци. Както всяка млада религия, тя също била преследвана от почитателите на старите богове, което довело до война. Победили привържениците на Зевс.
Гърците от други райони на Елада не само не знаели местоположението на улиците на Спарта или каквато и да било информация, подходяща за целите на евентуално нападение, но дори нямали представа как изглежда Спарта. Може би това допринесло за появата и на други нелепи митове за спартанците. Например, атиняните използвали думата “спартанец” в смисъла, в който тя сега вулгарно означава „хомосексуалист“. Всичко това обаче прилича на пропагандни клишета – какво да се прави, още тогава познавали информационната война. Още повече, че сред самите атиняни този порок бил масово разпространен.
Атиняните се гордеели със своята демокрация и равенство, обвинявайки спартанската система, че се управлява от царе (тирани), които узурпират властта и потискат обикновения народ. Но царски дворци при разкопките на Древна Спарта така и не са открити. Наистина, странно е, че имало царе, но нямало царски дворци. А спартанските царе се хранели така, както и обикновените спартанци – нищо повече и никакви излишества. Атиняните пък понякога не си дояждали и живеели в жалки колиби, за разлика от демократично избраните им управници, които живеели в лукс, преяждали и казвали: „Колко лошо се живее при спартанците, които си нямат демокрация“. Може би, ако това напомня нашата съвременна демокрация, то далеч не е случайно.
Самата Спарта се появила на бял свят, след като дорийските братя-близнаци Евристен и Прокъл превзели областта Лакония. Братята станали първите спартански царе, от които тръгнали две известни царски династии. Завоюваната Лакония била разделена на шест контролирани области.
Така се родила Спарта и започнала нейната легендарна история. Настъпила нова епоха на безкрайни войни за лидерство в Древна Елада.
—
