юни 23, 2020
204 Views

Митове за замъци

Автор:

Средновековието е породило немалко митове и легенди. Много от тях касаят един от най-типичните средновековни символи – рицарския замък.

Мит 1 – ров. Сред най-устойчивите образи на Средновековието, които здраво са се настанили в съзнанието на днешния човек, е и следният: замък с ров. Щом има замък, трябва да има и ров. И наистина, да се изкопае дълбок ров около каменните стени и да се напълни с вода, е добро тактическо решение. Обаче има един парадокс: повечето замъци с ров са построени не толкова отдавна – през XIX и дори през XX век. В Англия, например, е известен само един средновековен замък с ров – Бодиам. В континентална Европа има по-стари замъци с ровове, но все пак са рядкост.

Замъкът Алморол, Португалия. Снимка: Уикипедия

Проблемът е, че създаването и поддържането на ров с вода не е лесна задача. Затова в средновековна Европа най-често правели сух ров. Той представлявал бариера за обсадните машини, а също така увеличавал височината на стените, като ги „спускал“ под нивото на земята.

Но дори и сухи ровове не се срещат при половината от средновековните замъци. Работата е там, че често ровът изобщо не е нужен. На първо място, защото местата за строеж бивали избирани върху естествени хълмове, което правело такива съоръжения като рова напълно излишни. Или пък издигали замъка върху брега на река, която служела като естествена водна преграда за нападателите.

Мит 2 – многоброен гарнизон. Замъкът обикновено принадлежал на крал или благороден господар, което означавало, че трябвало да го пазят сериозно. Броят на гарнизона обаче рядко надвишавал 200 души, а доста често не надхвърлял и 50. Запазил се е ръкопис от замъка Уоркуърт на границата между Англия и Шотландия. През 1545 г. гарнизонът му се състоял от 10 стрелци и 26 конници. Замъците пък, които служели за домове на аристокрацията, ги пазели не повече от дузина въоръжени слуги. Такова безгрижие има просто обяснение. В онази епоха дори малък отряд можел дълго време да отбранява замък срещу цяла армия. Даже малкият гарнизон бил за предпочитане, тъй като изисквал по-малко хранителни провизии в случай на обсада. Пък и сглобяването на обсадното оборудване отнемало седмици, а през това време можело в помощ на обсадените да дойдат подкрепления.

Мит 3 – подземието на замъка. Английската дума dungeon се превежда като „подземие“ или „тъмница“. Ако обаче живеем в Средновековието и попитаме жител на замъка къде е „подземието“, той ще ни покаже най-високата кула на замъка. Причината е, че английската дума идва от стария френски термин „don-jon“ – „голяма кула“. Именно в тази кула бивали затваряни важни пленници. Едва в края на Средновековието долните етажи на замъка започват да се наричат ​​„dungeon“.

 

Замъкът Кока, Кока

Всъщност, повечето от първите замъци изобщо не са имали подземни етажи. Те се появили сравнително късно, тъй като изисквали значителни архитектурни познания.  

Мит 4 – само камък. До наши дни са оцелели само каменни замъци, затова е възникнал митът, че те винаги са били изградени от камък. Но със сигурност е известно, че първите замъци са били от дърво. В крайна сметка каменният замък е много скъпа постройка. Един замък може да струва половината от годишния бюджет на кралството! Затова постепенната замяна на дърво с камък траяла дълго време. Например, английският замък Йорк е бил дървен до XII век. Замяната му с каменен продължила до края на XIII-ти.

Мит 5 – студ. Каменният замък, построен на висок хълм, обветрян от всички страни, сега ни  изглежда като ужасно студено място. Особено в жестоката зима. Обаче не всичко било толкова лошо. Огромни камини, понякога няколко в една стая, горели ден и нощ и непрекъснато затопляли камъните.  Дебелината на стените достигала или дори надвишавала 2 метра. Затова, въпреки, че камъкът е лош изолатор, те все пак оставали топли. Обикновено само складовите помещения и мазетата не се отоплявали с цел храните да не се развалят; също и стражевите кули, но пък в тях се намирали само часови, които се сменяли през два часа.

Има и други погрешни схващания и митове за каменните замъци. Когато туристите се разхождат сред останките на някогашното им великолепие, те виждат голи каменни стени. Възможно ли е кралете и аристократите да са били принудени да живеят в такива сиви и неудобни стаи? Разбира се, че не! Просто декоративните елементи са били предимно от дърво, което е изгнило и се е разпаднало.

Каменните замъци и рицарите са може би основният символ на Европейското Средновековие. И затова около тях са се развили многобройни митове и заблуди.

loading...
Етикети:
· ·
Категория:
Любопитно
loading...

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu