Великият Аристотел смятал Спарта за еталон на идеалния гръцки град – „полис“. Историкът Плутарх обаче я ненавиждал – именно той измислил и разпространил мита, че спартанците уж изхвърляли болните бебета от висока скала в пропаст (проучванията и безкрайните разкопки на съответното място така и не потвърждават това).
Интересно е, че спартанците се отнасяли добре към Плутарх – дори го допуснали в архивите си въпреки, че Спарта, според мнозина, бил „закрит полис“. Херодот потвърждава съществуването на спартанския архив. Но Плутарх се отнесъл доста неблагодарно към своите домакини, представяйки спартанците като жестоки до безчовечност.
Микенската епоха (ХVІ-ХІ в. пр. Хр.) била славно време на господство на гърците ахейци. Микенските царе създали велика култура в древна Гърция и разгромили мощната Троя. Но през ХІ век пр. Хр. от север нахлули дорийските племена. Ахейците построили мощна стена, за да спрат техния натиск. Ала това довело до ситуация, в която под стената се струпали огромни маси дорийци. И точно както водата, достигнала критична маса, разрушава стената на язовира – така и масата на дорийците, преминавайки през Стената на микенските царе, заляла Пелопонес, унищожавайки всичко по пътя си.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
