Династията на Каролингите в източната половина на някога могъщата империя на Карл Велики се прекъснала през 911 г. Кралството на източните франки останало без наследник: последният тамошен Каролинг – Людовик IV, умрял непълнолетен. Така местните благородници получили възможност да изберат за крал „свой човек“.
Ядрото на източната част на империята, създадена от Карл Велики, което съвпадало приблизително с днешна Германия, се състояло от пет херцогства, разграничени на племенен принцип между племената на сакси, тюринги, баварци, шваби и част от франките. На север – Саксония и Тюрингия, на юг – Бавария и Швабия, а в центъра – Франкония.
През ноември същата 911 г. година в град Форхайм, Бавария, тези германски племена, по препоръка на саксонския херцог Отон Блестящия, избрали за крал владетеля на Франкония Конрад. Той бил от франките – най-мощното германско племе.
Много перипетии имало по време на неговото 7-годишно управление. Новият крал на източните франки успял да спре нападенията на унгарците, загубил Лотарингия в битката срещу Карл III Простия и също така безуспешно се опитал да наложи авторитета на кралската власт в отделните племенни херцогства. Стремейки се да засили централната власт, той настроил срещу себе си местния елит, който му осигурил трона. Лоши били отношенията му и с новия херцог на Саксония – Хенрих I, син на Отон Блестящия. Причината била, че Конрад искал да си върне Тюрингия, която била анексирана към Саксония от Отон. Братът на краля Еберхард тръгнал през 915 г. на война срещу Хенрих, но при град Ересбург бил напълно разгромен.
На 23 декември 918 г. Конрад I бил на смъртно легло: раните, получени в битките с унгарците, сломили здравето му. Кралят повикал брат си Еберхард и заповядал кралството да бъде предадено в сигурните ръце на Хенрих I.
Има известна легенда, дошла до нас в хрониката на Видукинд от Корвей. Бъдещият крал се занимавал с лов на птици, и по- конкретно – със соколарство, когато при него дошли пратеници от покойния Конрад и започнали да го молят да приеме короната. Отначало той се колебаел дали да се натовари с такава отговорност – и едва през май 919 г. във Фрицлар се състояла коронацията му. Така Хенрих влязъл в историята като Птицелов.
Новият крал демонстрирал миролюбие – потърсил компромис с племенните херцози на Швабия и Бавария. Швабският владетел се подчини на краля, но с баварците нещата се затегнали: херцог Арнулф също се облизвал за кралската корона. Той открито заявявал своите претенции за трона, но зад Хенрих стояли по-влиятелни коалиции. В края на краищата, и Бавария се подчинила на волята на краля.
Доста решително той разширявал своето влияние и върху изгубената по-рано Лотарингия. Към 935 г. Хенрих Птицелов вече бил на крачка от императорската корона – владетелите на западните франки също признали неговата власт.
Нападенията на унгарците (маджарите) били основната външна заплаха за младото царство: през 919, 924 и 926 г. те извършвали успешни набези дълбоко в германските земи. При тези неблагоприятни условия Хенрих успял обаче да плени един от маджарските водачи и така да прекрати за 7 години опустошителните им нападения.
През 928-929 г. кралят успял да потуши бунта на въстаналите славяни и през пролетта на 929 г. заедно с херцог Арнулф предприел поход срещу чешкия принц Вацлав I. Прага се подчинила на саксонците.
На 15 март 933 г. при река Унструт, в Тюрингия, Хенрих нанесъл тежко поражение на маджарите. Победата, спечелена там, била важна за авторитета на короната: този проблем тревожел всички жители на Германия. За съкрушителното поражение на унгарците разказват всички тогавашни хроники.
Година по-късно северните земи били нападнати от викингите, но кралят и поданиците му се справили перфектно и с тази задача.
Хенрих Птицелов умрял на 2 март 936 г. По време на неговото управление се поставила солидна основа за бъдещата Свещена Римска империя – и именно тогава в средновековните документи се появило за пръв път името „Германия“.
–
