През ІV в. пр. Хр. властта в гръцкия град Сиракуза на остров Сицилия била в ръцете на „Съвета на 600-те“ – представители на богаташите, олигархията. Срещу тях, като представител на народа – „демоса“, се обявил военачалникът Агатокъл (361-289 пр. Хр.), който бил син на грънчар.
Талантлив и способен военачалник, Агатокъл успял през 317 г. пр. Хр. да свали от власт олигархията в Сиракуза. Но други големи градове на Сицилия застанали на страната на олигарсите. В последвалата война Агатокъл бил близо до победата – и тогава олигарсите се обърнали за помощ към Картаген. През 311 г. пр. Хр. картагенците влезли във войната и изпратили в Сицилия армия, водена от Хамилкар. В сражението при Химера обединената армия на картагенците и олигарсите разгромила Агатокъл. След поражението той с остатъците от армията си се оттеглил в Сиракуза, а картагенците обсадили града.
Агатокъл нямал достатъчно сили да даде битка под стените на родния си град – затова се решил на една крайно смела, почти налудничава стъпка, която изумила всички. И наистина: вместо да ръководи отбраната на града или поне да се опитва да избяга на Апенините, където да вербува съюзнически контингенти, Агатокъл решил… да отиде в Картаген!
На пръв поглед това било самоубийствено – но се основавало на много прецизни съображения. Агатокъл познавал политическата система на Картаген, чието господство над съседните народи се основавало повече на военна мощ и икономическа принуда, отколкото на взаимно уважение и изгода. В самия град враждували различни партии. Освен това експедицията на Хамилкар в Сицилия принудила картагенците да изпратят там значителни военни контингенти. От друга страна, кой би помислил, че гърците ще се осмелят да нахлуят в картагенски земи, щом главният им град е обсаден от картагенската армия?
В залива на Сиракуза Агатокъл успял да събере флот от шестдесет триреми, на които бил разположен елитен гръцки десант и необходимите за експедицията припаси. Общо, с гребците и слугите, армията му наброявала 10-14 хиляди души, които не били достатъчни дори за победа само против картагенския флот. Всичко се пазело в тайна.
Вражеският флот затварял входа на пристанището, така че било възможно да се пробие само със сила – ала гръцките кораби нямали тази сила. Но ето, че един ден внезапно картагенските кораби се отдалечили от пристанището. Причината била, че насам идвал керван с храни от съюзни на Сиракуза градове. Разбира се, картагенците се спуснали да пленят кервана.
Агатокъл се възползвал от това и веднага извел своите кораби. Картагенците се подготвили за битка, защото решили, че той ще се опита да спаси кервана. Но били доста изненадани – гърците не се приближавали за бой, а се отдалечавали с пълна скорост към хоризонта. Изненадата дори накарала врага да изпусне сигурната си плячка – керванът спокойно влязъл в пристанището на Сиракуза и доставил храните, от които градът толкова се нуждаел.
В продължение на шест денонощия корабите на Агатокъл плавали към нос Бон, най-близката до Сицилия точка на Африка. На седмия ден сиракузците били почти настигнати от картагенците, но бойците на Агатокъл успели да отблъснат краткото нападение. Така малкия гръцки отряд стъпил на брега на Африка, като достигнал целта на плаването, но не и целта на похода си.
Понеже съзнавал колко е сложен планът му, Агатокъл събрал войниците, за да им вдъхне смелост. Той заявил, че обещал на богините-покровителки на Сиракуза – Деметра и Кора, да им принесе в жертва корабите, ако успешно слязат на брега. Той още от детството си притежавал дарбата на красноречието, затова сега капитаните сами взели факли и подпалили своите кораби. Едва, когато огънят вече бушувал, мнозина започнали да изпадат в паника, защото разбрали, че вече няма обратен път.
Постъпката на Агатокъл толкова впечатлила съвременниците му, че изразът „да изгориш корабите зад себе си“ оттогава означава решаваща стъпка, която не оставя път назад. Той успокоил войниците с обещания, че ще получат всичко необходимо в градовете на разглезените картагенци. И не сбъркал.
Градът Мегалополис, първият срещнат от гърците, не оказал сериозна съпротива и бил превзет с щурм. Богатите вили били една до друга, построени по луксозен начин и покрити с орнаменти, които свидетелствали за благосъстоянието на собствениците. Скоро след това гърците превзели друг град на 350 км от Картаген (вероятно Триполи) и всеки от тях получил своя дял от плячката, което ги е накарало да се примирят с изгорените кораби и с раздялата от родната земя.
В Картаген избухнала паника, защото десантът на вражеската армия означавало, че Хамилкар е разбит, а флотът му – потопен. Дори след като научил за реалното състояние на нещата, градският сенат вземал прибързани и безразсъдни решения. Той изпратил срещу Агатокъл опълчение, съставено от местни граждани и жители на близките градове, включително Свещеният отряд – елитна фаланга, състояща се от хиляда конници и колесници. Решено било да не се чака пристигането на подкрепления, а незабавно да се влезе в битка. Тя се провела през 310 г. пр. Хр.
Гърците извоювали категорична победа. Предположенията на Агатокъл, че изнежените граждани не могат да се бият със закалените гръцки воини, се оправдали. След победата той заповядал да се разграбват околностите, защото разбирал, че няма достатъчно сили да обсади града.
Малко по-рано, през 309 г. Хамилкар предприел щурм срещу Сиракуза, но бил пленен и екзекутиран. Изпратили главата му на Агатокъл – и когато я показвали на картагенците, техният боен дух съвсем падал.
Войната продължила с различни перипетии до пълната победа на Агатокъл в Африка, след което той се завърнал, увенчан със слава, в родната Сиракуза.
–
