Средата на ХІХ век била време на социални вълнения в Япония. Династията на шогуните Токугава, управлявала страната повече от два века, започнала да се клати. В страната все повече навлизало западно влияние. Мнозина японци смятали, че Япония трябва да се отвори към света. Това довело до спорове и сблъсъци между поддръжници и противници на реформите.
През 1835 г. се родило десетото дете в семейството на богатия земевладелец Хиджиката Йошиацу, което нарекли Тошидзо. Отначало момчето помагало в семейния бизнес – продавало лечебни компреси с билки, отглеждани от семейството му. Светогледът на юношата бил силно повлиян от видяното ритуално публично сепуку, към което бил принуден млад самурай, противник на реформите. Това толкова потресло Хиджиката Тошидзо, че той плачел с глас по време на екзекуцията.
Младежът посветил цялото си свободно време на тренировки с меч. Той започна да навлиза в тази трудна наука отначало без учител. Тогава съпругът на една от по-големите му сестри свързал Тошидзо с професионална школа, където майсторите признали невероятния талант на младия мъж. По-късно той дори успял да създаде свой собствен боен стил – което по принцип е огромно постижение. В тази школа се срещнал с Кондо Исами, майстор на меча и твърд поддръжник на шогуната. С този човек Тошидзо тръгнал да защитава върховната власт.
През 1863 г. Кондо основал опълченския отряд „Шинсенгуми“ с цел да защитава служителите на шогуна в борбата срещу императора. Доволен от успехите им, шогунът със специален указ назначил „Шинсенгуми“ за официална военна полиция на Киото. В допълнение към защитата на особено важни лица и защитата на закона и реда, те се занимавали и с убийства на хора, които властите смятали за опасни.
След известно време Кондо Исами отстранил конкурентите си и станал единственият лидер на „Шинсенгуми“. В началото на 1865 г. Хиджиката заел мястото на втори човек в отряда. Новият заместник-командир преди всичко заявил, че няма да търпи никакво отклонение от строгия кодекс на честта и всички дезертьори и предатели ще бъдат принудени да се самоубият. Заради тези драстични мерки Тошидзо получил прякора „Демоничен заместник-командир“. Самият той следвал този кодекс докрай.
През 1867 г. Хиджиката официално станал самурай и получил чин, съответстващ на офицер от шогунската армия. През 1868 г. напрежението между поддръжниците на шогуна, които защитавали вековния японски ред, и проимператорските сили, настояващи за реформа, достигнало върха си. Между двете фракции избухнал открит конфликт, получил името „войната Босин“.
Естествено, „Шинсенгуми“ застанали на страната на шогуна, но първата голяма битка завършила неособено добре – на 29 март 1868 г. отрядът бил разбит близо до град Кацунума. Но Кондо и Хиджиката успели бързо да възстановят силите, и започнали да тренират.
На 26 април отрядът „Шинсенгуми“ попаднал в засада и бил пленен от императорските войски. Кондо Исами веднага бил изправен пред съд, тъй като именно „Шинсенгуми“ били заподозрени в убийството на Сакамото Рьома, видна фигура в проимператорските среди. Преди Хиджиката или някой друг да може да направи нещо, Кондо бил екзекутиран. Обзетият му от скръб заместник лично ръководил изграждането на мемориал в чест на своя командир.
След като станал предводител на „Шинсенгуми“, Хиджиката лично повел отряда срещу враговете на шогуна. Той бил наясно, че се сражава на страната на губещите. В разговор със свой приятел, който оставил мемоари, новият командир на „Шинсенгуми“ признал, че няма да спечелят тази война. Но според Хиджиката би било позорно да се наруши клетвата и „трябва да се бием до последно, в името на нашата страна“.
На 6 май 1869 г. Хиджиката лично ръководел операция по залавянето на новия флагман на императорския флот, броненосеца „Котецу“. Рано сутринта с отряда си той успял да се качи на кораба. Обаче картечен огън покосил почти всички нападатели, като оцелели само неколцина. С големи трудности Тошидзо съумял да се върне на своя кораб и да достигне брега, където самураите успели да се откъснат от враговете.
В края на май същата година, в битката при Футамата, Хиджиката командвал отряд от 230 души, който в продължение на шестнадесет часа спирал атаките на почти тройно по-многобройни императорски сили.
На 14 юни 1869 г., подготвяйки се за генерално сражение, Тошидзо повикал своя адютант и му връчил меча си, собствената си снимка, няколко кичура коса, писмо и предсмъртно стихотворение. Тошидзо знаел, че тази битка ще бъде последната му, затова наредил тези неща да бъдат доставени на съпруга на най-голямата му сестра.
Битката при Хакодате на 20 юни 1869 г. била последната от войната Босин. Последните войски на шогуна, общо три хиляди души, се сблъскали със 7-хилядна императорска армия. Хиджиката Тошидзо паднал, докато водел воините си в самия център на битката – пронизал го куршум, който раздробил гръбнака му. Командирът на „Шинсенгуми“ загинал на място.
Изнесли тялото му от бойното поле и го погребали в неизвестна местност.
След битката при Хакодате войната Босин приключила. Оцелелите привърженици на шогуната се предали на императорската армия. Япония най-накрая се обединила и започнали реформите на епохата „Мейджи“.
През 1875 г. оцелелите ветерани от „Шинсенгуми“ построили паметник на загиналите си другари, където са изброени всичките им имена, започвайки с Кондо и Хиджиката. През 1994 г. бил открит музей на Хиджиката Тошидзо.
„Шинсенгуми“ са популярни герои в съвременната японска популярна култура – филми, телевизионни сериали, комикси „аниме“ и компютърни игри. Те биват показвани понякога като трагични герои, водещи безнадеждна война от чувство за дълг, или пък като безмилостни бойци в служба на тиранин. Но Хиджиката Тошидзо със своя меч „катана“ винаги се опитва да спре железните стъпки на неумолимото време.
–
