След арабското нашествие, когато мюсюлманите с помощта на местната антихристиянска диаспора само за 2 години – от 711 до 713, превзели почти целия Иберийски полуостров, нещастната Испания била връхлетяна от друга беда.
Тайнствени кораби с глави на дракони се появили край морските брегове. От тях скачали брадати мъже с копия и мечове, които подлагали на безмилостно клане населението на крайбрежните градове и села. Те ограбвали и изгаряли къщите, а хората поробвали и откарвали със себе си – за да ги продават на чакащите „търговци на едро“.
През 808 г. плъзнали страшни слухове за морски разбойници, които се били настанили на остров Ноармутие в устието на Лоара. Оттук бойните им кораби тръгвали за бреговете на Бискайския залив. На нападение бил подложен дори големия град Хихон през 843 година. Въпреки, че защитниците на града успели да отблъснат северняците, околностите му били опустошени за ужас на крал Рамиро I. Монархът все пак успял да предприеме действия и мобилизирал опълчение. Усилията му дали резултат. Викингите били отблъснати, когато се опитали да превземат Коруня. Испанците разбили нашествениците и ги принудили да бягат.
Но през 844 г. викингите си харесали крайбрежието на Галисия. Те сменили тактиката – вече не обръщали внимание на замъци и укрепени градове, а нападали само селища, които нямали стени и кули. Селата, църквите и манастири в тях били опожарявани. Особено свирепо се отнасяли с християнските монаси и свещеници. Например, монасите от манастира „Санта Еулалия де Куртис“ от околностите на Коруня били измъчвани с огън и желязо, за да кажат къде са богатите манастири и църкви, както и пътищата към тях. Само абат Педет и двама монаси успели да избягат.
Викингите използвали получената информация за набезите си в Португалия (тогава все още Лузитания, тя била разделена на испански и арабски владения).
Те слезли от 50 кораба в устието на река Тежу (Тахо). Превземането на Лисабон им донесло много злато и сребро. В продължение на няколко седмици викингите избивали гражданите. Никой не оцелял след това клане. После нападнали Севиля и Кадис.
Тогава Севиля принадлежала на арабския емир Абдерахман II. Той не успял да организира защитата и срамно избягал, като изоставил пристанището и града на произвола на съдбата. Някои от арабските кораби били пленени от викингите, а други изгорени.
Велможите засрамили своя емир. Абдерахман II се завърнал от Кармона с конница и се впуснал в преследване на пришълците. Мюсюлманите настигнали норманите при Таблада, където днес се намира летището на Севиля. В битката на 1 ноември 844 г. мюсюлманите победили, а викингите дали над хиляда убити. Арабските хроникьори пишат, че 400 викинги били пленени и екзекутирани точно на мястото на битката. Ръцете и главите на всички били отсечени. Някои от викингите избягали в Кармона, където били обкръжени от арабите и принудени да приемат исляма под заплаха от смърт. Останалите разбойници се оттеглили в базата си в Ноармутие, а през 845 г. разрушили крепостта Арзилу в Мароко.
Нашествието на норманите в Севиля дало тласък за укрепване на отбраната. Арабите усилили бойната готовност на флотата си. Емирът наредил да се строят мощни бойни кораби и купил достатъчно оръжия от Северна Африка. А урокът останал в паметта на викините дълго време и те избягвали Севиля в продължение на почти две десетилетия.
Но след смъртта на християнския крал Рамиро I през 850 г., норманите решили да изпитат силата на новия монарх Ордоньо I (850-866). Флотилията на Бьорн Желязното бедро, син на прочутия Рагнар Лодброк, нападнала през 859 г., когато кралят повел армията си срещу арабите. Но Коруня била успешно защитена от силите на опълчението и гарнизона, начело с рицаря дон Педро Тейн.
Викингите обаче покрай брега на Лузитания стигнали до устието на река Гуадалкивир. Те изгорили селищата Рая, Картама, Малага. Жителите на Алхесирас били избити. От Малага се отправили към Мароко. В продължение на 8 дни ограбвали африканското крайбрежие и след това навлезли навътре в Средиземно море. Пътят им ги извел към Тудмир (Мурсия). Балеарските острови били спасени от грабеж чрез богат откуп, който зарадвал Бьорн. Откупил се и кралят на Навара Гарсия Инигес. В Прованс опожарили градовете Ним и Арл. Скитанията на Бьорн приключили към 862 г., когато се завърнал с богата плячка в родината си.
X век също не донесъл мир на испанците. През втората година от управлението на краля на Леон – Рамиро III (961-985 г.) викингите нахлули в Галисия с флот под предводителството на конунга Гундеред. Те слезли от стотици кораби – дракари, в пристанището на Хункария. Атаката от морето била внезапна. Селището Ирия било превзето, а после бил изгорен и град Сантяго де Компостела. Опитът на епископ Сисенанд да събере армия не завършил успешно. Викингите избили всички испанци.
Беззащитната Галисия в продължение на 2 години била подложена на грабежи, докато се появили рицарите на граф Гонсало Санчес. Той успял да избие повечето нашественици. Вождът на нашествениците Гундере също бил посечен.
Набезите на морските разбойници продължили докъм 1050 г., когато испанците най-сетне се научили криво-ляво да отбиват внезапните нападения на северняците.
–
