Жорж Жак Дантон бил наречен „чудовище“ от своите политически противници опоненти не само от страх пред красноречието му. Лицето на Дантон било обезобразено от едра шарка и множество белези в детски битки. С ораторското си изкуство той бързо набрал популярност в Париж по време на френската революция от 1789 г…
Нищо не предвещавало, че момчето, родено в небогато провинциално буржоазно семейство, ще стане един от лидерите на революцията. След като с усилие завършил училище, станал запален привърженик на масонството и започнал юридическа кариера: преместил се в Париж, подозрително бързо получил университетска диплома, официално си купил длъжност на адвокат към Кралския съвет и започнал да изписва името си като „д’Антъни“ вместо „Дантон“, намеквайки за аристократичен произход.
Грижливо подготвяната кариера рухнала след щурма на Бастилията. Както е известно, всички вождове на революцията са членове на масонски ложи. Като активен масон, Дантон взема дейно участие в организацията й и в края на лятото на 1789 г. вече е капитан на Националната гвардия в своя квартал. След това се присъединява към Якобинския клуб, където бързо се отличава с красноречие. През 1791 г. е назначен за заместник-прокурор на Парижката комуна. А една година по-късно той станал министър на правосъдието на републиката.
Дантон не се отличавал с по-голяма кръвожадност от своите колеги-революционери, но действал според обстоятелствата. Той не настоявал за смъртта на крал Людовик XVI, обаче гласувал за екзекуцията му. Смята се, че сред неговите „заслуги“ е законът за всеобщото избирателно право, който премахнал имуществения ценз за френските граждани. През 1792 г., когато революцията била заплашена от войските на съседните държави, Дантон призовал за екзекуция без съд и присъда на всички, които се укривали от мобилизация. Това предизвикало кървави бани и масови убийства из цяла Франция.
След като станал министър, Дантон започнал бързо да забогатява. Той купил замък в родния си град и няколко къщи в Париж и провинциите. Говорело се, че министърът взимал подкупи от англичаните, краля и аристократите – но доказателства за това така и не били намерени.
През 1793 г., с настъпването на якобинската диктатура, Дантон и неговите поддръжници получили прякора „снизходителните“. На фона на Робеспиер и други привърженици на безмилостния терор дантонистите наистина изглеждали странно милостиви. В началото на свирепата вакханалия това било крайно подозрително. Те се противопоставили на репресиите срещу жирондистите и се обявили против масовите екзекуции. „Предпочитам да бъда гилотиниран, вместо да гилотинирам други“ – с тези думи Дантон сякаш предварително подписал собствената си смъртна присъда. Той бил предупреден, че ще го арестуват, и му предложили да напусне Франция, но отговорил: „Родината не може да бъде отнесена върху подметките на обувките“.
На 31 март 1794 г. били проведени масови арести на дантонистите. По време на процеса Жорж се защитавал сам, като не оставил камък върху камъни от обвиненията и предизвикал аплодисменти от хората, тълпящи се под отворените прозорци на съдебната зала. Но това не направило впечатление на съда и 15 души начело с Дантон били осъдени на смърт.
Пътят към ешафода минавал покрай дома на Робеспиер. „Максимилиан, чакам те, ти ще ме последваш!“ – изревал Дантон към затворените кепенци на къщата му. На 6 април 1794 г. буйната глава на този лидер на френската революция паднала в коша до гилотината.
Въпреки всичките си недостатъци, Жорж Дантон бил доста по-човечен от повечето си колеги-революционери. Може би благодарение на това той е единственият от лидерите на якобинците, който има паметник в Париж.
–
