апр. 14, 2021
1205 Views

Дантон – милостивото „чудовище“

Автор:

Жорж Жак Дантон бил наречен „чудовище“ от своите политически противници опоненти не само от страх пред красноречието му. Лицето на Дантон било обезобразено от едра шарка и множество белези в детски битки. С ораторското си изкуство той бързо набрал популярност в Париж по време на френската революция от 1789 г…

Нищо не предвещавало, че момчето, родено в небогато провинциално буржоазно семейство, ще стане един от лидерите на революцията. След като с усилие завършил училище, станал запален привърженик на масонството и започнал юридическа кариера: преместил се в Париж, подозрително бързо получил университетска диплома, официално си купил длъжност на адвокат към Кралския съвет и започнал да изписва името си като „д’Антъни“ вместо „Дантон“, намеквайки за аристократичен произход.

Жорж Жак Дантон. Снимка: Уикипедия

Грижливо подготвяната кариера рухнала след щурма на Бастилията. Както е известно, всички вождове на революцията са членове на масонски ложи. Като активен масон, Дантон взема дейно участие в организацията й и в края на лятото на 1789 г. вече е капитан на Националната гвардия в своя квартал. След това се присъединява към Якобинския клуб, където бързо се отличава с красноречие. През 1791 г. е назначен за заместник-прокурор на Парижката комуна. А една година по-късно той станал министър на правосъдието на републиката.

Дантон не се отличавал с по-голяма кръвожадност от своите колеги-революционери, но действал според обстоятелствата. Той не настоявал за смъртта на крал Людовик XVI, обаче гласувал за екзекуцията му. Смята се, че сред неговите „заслуги“ е законът за всеобщото избирателно право, който премахнал имуществения ценз за френските граждани. През 1792 г., когато революцията била заплашена от войските на съседните държави, Дантон призовал за екзекуция без съд и присъда на всички, които се укривали от мобилизация. Това предизвикало кървави бани и масови убийства из цяла Франция.

След като станал министър, Дантон започнал бързо да забогатява. Той купил замък в родния си град и няколко къщи в Париж и провинциите. Говорело се, че министърът взимал подкупи от англичаните, краля и аристократите – но доказателства за това така и не били намерени.

През 1793 г., с настъпването на якобинската диктатура, Дантон и неговите поддръжници получили прякора „снизходителните“. На фона на Робеспиер и други привърженици на безмилостния терор дантонистите наистина изглеждали странно милостиви. В началото на свирепата вакханалия това било крайно подозрително. Те се противопоставили на репресиите срещу жирондистите и се обявили против масовите екзекуции. „Предпочитам да бъда гилотиниран, вместо да гилотинирам други“ – с тези думи Дантон сякаш предварително подписал собствената си смъртна присъда. Той бил предупреден, че ще го арестуват, и му предложили да напусне Франция, но отговорил: „Родината не може да бъде отнесена върху подметките на обувките“.

Екзекуцията на Дантон. Снимка: Уикипедия

На 31 март 1794 г. били проведени масови арести на дантонистите. По време на процеса Жорж се защитавал сам, като не оставил камък върху камъни от обвиненията и предизвикал аплодисменти от хората, тълпящи се под отворените прозорци на съдебната зала. Но това не направило впечатление на съда и 15 души начело с Дантон били осъдени на смърт.

Пътят към ешафода минавал покрай дома на Робеспиер. “Максимилиан, чакам те, ти ще ме последваш!“ – изревал Дантон към затворените кепенци на къщата му. На 6 април 1794 г. буйната глава на този лидер на френската революция паднала в коша до гилотината.

Въпреки всичките си недостатъци, Жорж Дантон бил доста по-човечен от повечето си колеги-революционери. Може би благодарение на това той е единственият от лидерите на якобинците, който има паметник в Париж.

loading...
Категория:
Личности
loading...

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup