Пренасяме се във времето на Древен Рим, където ще се запознаем с човек на име Цинцинат. Неговите принципи по отношение на политическа етика не само очертават политическия живот за поколения напред, но и се превръщат в същината на демократичното мислене.
Луций Квинкций Цинцинат е роден в семейство на аристократи, вероятно около 519г.пр.Хр, през последните години на римската монархия. Това означава, че е от първото поколение, израснало в рамките на наскоро създадения експеримент, наречен Римска република.
През 460-те години Рим се тресе от недоволство, като основният проблем идва от плебеите – онези граждани, които не принадлежат към аристокрацията. При един по-сериозен сблъсък, един от двамата действащи консули, Публий Валерий Попликола, е убит. Цинцинат се издига до поста на негов заместник благодарение на система, подобна на тази, която позволява вицепрезидента да замести президента.
Така Цинцинат влиза във висшата власт в Рим. Вместо да направи всичко по силите си, за да се вкопчи в поста си и да не го изпуска като мнозина други, той в крайна сметка избира да се върне към нормалния си живот. Това е необичайно по множество причини. Преди всичко, той не се отказва защото му писва от политика. Дори напротив – занимава се много дейно с проблемите на дневен ред и заема силна позиция срещу исканията на плебеите за промени в конституцията, които да ограничат властта на консулите.
Още повече, по това време той е закъсал финансово заради глоба, която трябва да плати, след като синът му е трябвало да се изправи пред съда, но вместо това напуска града и се скрива. Накрая Цинцинат трябва да плати доста пари, поради което продава къщата си и се мести да живее в малка ферма край река Тибър. Така, когато се отказва от властта, той се връща не към живота на богат бивш политик, а към живота на обикновен фермер.
След като не използва позицията си, за да гради политическа кариера, да натрупа богатство или да окаже влияние, за да върне сина си, съгражданите му започват да го уважават.
Но това е едва началото на историята. Две години по-късно, около 458г.пр.Хр, Рим отново е на ръба, когато еквите приближават със своята армия и нанасят поражение на едната консулска армия, докато другата е твърде далеч.
В отговор на надвисналата заплаха, сенатът решава да избере диктатор, което по онова време е титла, предоставяна от сената на човек за 6 месеца, с която му се дава върховна власт. След края на тези 6 месеца, властта отново се връща в сената. Това позволява на назначения диктатор да действа свободно, без да иска разрешение или да чака воденето на продължителни дебати.
Естествено, човекът за тази позиция трябва да бъде не само изключително способен, но и такъв, на който да се има доверие, че ще се откаже доброволно от властта в края на мандата си. Така сенатът избира Цинцинат.
Историкът Ливий описва сцената. Група сенатори приближават фермата, където работи Цинцинат. Той ги поздравява и пита дали всичко е наред. „Нещата могат да се подобрят както за теб, така и за страната“ – отговарят те и го молят да сложи официалната си сенаторска тога, преди да продължат разговора. След това го уведомяват за решението си, обявяват го за диктатор и го водят в Рим.
Цинцинат веднага се захваща за работа. Мобилизира армията, обсажда врага в битката при Алгид и се завръща като победител в Рим – всичко това само за две седмици.
След този огромен успех всички врати са отворени за него, особено имайки предвид, че по конституция може да остане на власт още пет месеца и половина. Въпреки това, след като пристига обратно в Рим, Цинцинат веднага сдава властта и се връща във фермата си.
Два пъти има възможност да използва позицията си за собствено облагодетелстване и два пъти избира да не го прави и да си тръгне. Но това не е всичко.
19 години по-късно, през 439г.пр.Хр, Цинцинат вече е на 80 години и отново е избран за диктатор – този път, за да се справи с вътрешна интрига, след като богатият плебей Мелий се опитва чрез парите си да стане консул и дори цар. Всичко приключва със смъртта на амбициозния плебей и за пореден път, след като си свършва работата за по-малко от месец, Цинцинат бърза да си тръгне.
Както може да се очаква от всичко това, действията на Цинцинат като върховен водач превръщат името му в нарицателно за граждански дълг, смирение и скромност. И до днес животът му служи като пример как се действа в името на по-доброто бъдеще.
За да разберем колко значими са тези действия, трябва да погледнем по-мащабно и да разгледаме периода, в който се случват.
През онези години системата „република“ е нещо съвсем ново и за външния наблюдател прилича на някакъв странен тип олигархия. Още повече, с изключение на някои първоначални реакции от етруските точно след основаването на републиката, системата, според която градът се управлява сам, все още не е изпробвана. Напълно разбираемо е, че при първият удобен момент градът ще се върне към предишното си управление и ще върне царя. Присъствието на уважаван и харизматичен водач като Цинцинат лесно е можело да бъде катализатора, който да сложи край на експеримента – само е трябвало да се изкуши от властта. Той обаче не се поддава… два пъти.
