Когато човешкото тяло се натоварва физически, започваме да дишаме учестено, за да достигне повече кислород до мускулите. Тялото предпочита да генерира повечето от енергията си чрез аеробни методи, тоест с участието на кислород. Някои обстоятелства обаче – например избягването на саблезъб тигър в миналото или вдигане на тежко – изискват по-бързо производство на енергия. Тази енергия идва от процес наречен гликолиза, при който молекулите на глюкозата се разбиват и се получава пирогроздена киселина.
Когато тялото разполага с достатъчно кислород, от пирогроздената киселина то директно произвежда допълнително енергия. Но когато кислородът е ограничен, тялото временно започва да превръща пирогроздената киселина в млечна киселина, което позволява разграждането на глюкозата – а с това и производството на енергия – да продължи. Работещите мускулни клетки могат да продължат тази анаеробна реакция до три минути, като през това време млечната киселина се натрупва в мускулите.
Страничен ефект от високите нива на млечна киселина е повишена киселинност в мускулните клетки, както и нарушеното производство на други метаболити. Същата система, която позволява разграждането на глюкозата до енергия не работи ефективно в киселинна среда.
На пръв поглед изглежда нелогично мускулите да произвеждат нещо, което ограничава ефективността им. Всъщност обаче, това е естествен защитен механизъм на тялото, който предотвратява перманентни травми по време на интензивно физическо натоварване. Щом системите, необходими за свиването на мускулите, забавят работа, кислородът отново достига до тях и млечната киселина се преработва обратно на пирогроздена киселина, което позволява на тялото да се възстанови.
Противно на популярното схващане, за мускулната треска, която усещаме в дните след физическо натоварване не е отговорно натрупването на млечна киселина в мускулите. Изгарящото усещане е в резултат на самото производство на млечна киселина и други метаболити, макар да не е ясно кои точно метаболити.
Учените, изследвали нивата на млечна киселина след упражнения, не са открили особена връзка с мускулната треска. Точната причина за закъснялата болка в мускулите, продължаваща до няколко дни след голямо физическо натоварване, все още не е ясна. Повечето експерти смятат, че причината се крие в увредените мускулни клетки и повишеното освобождаване на различни метаболити в тъканите около мускулните клетки. Отговорът на тялото е като при възпаление, което води до подуване и болка, отминаващи до няколко дни.
Всъщност учейки за държавните ми по фармация, учих, че официалната причина за мускулна треска са микроразкъсвания (микролезии) в мускулните клетки, които така и не зарастват напълно, т.е. избягвайте появата на мускулна треска.