Попадате в голямо задръстване. Повече от всичко искате да се приберете вкъщи, но забелязвате, че колите във всички останали платна на пътя се движат. Минавате в друго платно, но отново колите във вашето платно изобщо не помръдват.
Добре дошли в света на Законите на Мърфи. Този идиом означава, че каквото може да се обърка, ще се обърка. Може би е точно така. Това не се дължи на някаква тайнствена сила, която притежават законите. Всъщност ние самите даваме значение на Законите на Мърфи. Когато животът върви чудесно, никой не обръща внимание на това. Всички очакваме нещата да се получават и когато нещо се обърка започваме да търсим причини за това.
Законите на Мърфи разглеждат тенденцията ни да гледаме постоянно от негативната страна на нещата и да пренебрегваме позитивната. Сякаш ни се подиграват и използват правилата на вероятността нещо да се случи.
Законите на Мърфи са събирани в книги и уеб сайтове. Няколко групи са кръстени на тях, а в Ирландия са популярно име за кръчми и таверни. Дори има филм с това име.
Кой е бил капитан Едуард Мърфи Джуниър?
Ако щете вярвайте, но Мърфи наистина е съществувал и е живял в САЩ до смъртта си през 1990г. Капитан Едуард Мърфи Джуниър бил инженер във въздушните сили. Въпреки че той участвал в много тестове и като военен и като цивилен, един от тези тестове дава началото на Законите на Мърфи.
През 1949г. във базата Едуардс в Калифорния, офицери провеждали тестове от проект MX981 за да определят колко пъти G (силата на земното притегляне) може да издържи човек. Надявали се, че резултатите ще им помогнат при проектирането на бъдещите самолети.
Екипът от проекта използвали ракетна шейна за да симулират силите, действащи при самолетна катастрофа. Шейната се движела с повече от 320км/ч. по дългата 800 метра писта и трябвало да спре рязко за части от секундата. Проблемът бил, че за да определят колко може да издържи човек, имали нужда от истински човек. Тук идва полковник Джон Пол Стап. Той бил популярен лекар за ВС и доброволно пожелал да яхне шейната. В продължение на няколко месеца Стап участвал в няколко опита. При тях си чупи кости, получава сътресения и кръвоизливи в очите, всичко в името на науката.
Мърфи провел един от тестовете, като използвал сензори, които могат точно да измерят гравитационната сила при рязкото спиране на ракетата.
Има няколко истории за случилото се този ден и за това как са се появили Законите на Мърфи.
При първият тест сензорите отчели нулева гравитация – оказало се, че всички сензори са свързани погрешно. Всеки от тях можело да бъде свързан по два начина и всеки един бил свързан грешно.
Когато Мърфи разбрал за грешката смъмрил нещо за техника, който отнесъл цялата вина. Казал нещо от сорта на „Ако има два начина да се направи нещо и един от начините води до пълна катастрофа, той ще го направи точно по този начин.”
Малко след това Мърфи се прибрал в базата. Стап, обаче, бил известен с чувството си за хумор и бързата си мисъл и веднага видял идея в казаното от Мърфи. В пресконференция той казал, че опитите се провеждат по Законите на Мърфи. Казал, че „Какво има да се обърква, ще се обърка.”
Само това било нужно. Законите на Мърфи влизат в публикациите и си проправят път в поп културата, а през 70-те години дори излиза книга по темата.
Други универсални истини
Въпреки, че Законите на Мърфи улавят всичко песимистично по доста добър начин, те не са единствените. След популяризирането на законите, някои си измислят свои.
Така например Принципът на Питър гласи, че всички хора евентуално ще бъдат повишени до нивото на собствената си некомпетентност или коментара на О’Тул за Законите на Мърфи, в който той твърди, че Мърфи е бил оптимист. Има хиляди правила, закони, принципи и наблюдения, които са измислени след Законите на Мърфи. Някои са смешни, а други са мъдри. Ето някои от тях:
- Наблюдение на Етор – Колите в другото платно се движат по-бързо.
- Разделението на Барт – Има два типа хора в света: такива, които делят хората на типове и такива, които не ги делят.
- Законът на Бууб – Винаги откривате нещо на последното място, където бихте търсели.
- Третият закон на Кларк – Този който не очаква нищо, няма да остане разочарован.
- Закон на Исави за пътя на прогреса – Прекият път е най-дългото разстояние между две точки.
- Законът на Менкен – Тези, които могат – правят. Тези, които не могат – учат другите.
- Закон на Патън – Добрият план днес е по-добър от перфектния план утре.
Фатализма и Законите на Мърфи
Фатализъм е идеята, че всички сме безпомощни пред волята на съдбата. Това ще рече, че нещата, които ни се случват са неизбежни.
Фатализмът е в противоречие с друга идея – свободната воля. Това е идеята, че хората притежават свободна воля и сами правим изборите си, след които идват и последствията от тях.
Може би връзката ни със Законите на Мърфи е резултат от сблъсъка между свободната воля и фатализма. От една страна те ни разкриват собствената неоспорима глупост. Ако ни бъде дадена възможност да сгрешим нещо, ние ще го сгрешим при половината случаи. Това, обаче, е последствие от собствените ни избори. От друга страна Законите на Мърфи ни показват, че нямаме контрол, както когато винаги ни изглежда, че сме в най-бавно вървящото платно на пътния трафик.
Законите на Мърфи не доказват нищо. Дори и не обясняват нищо. Те просто заявяват, че нещата ще се объркат.
Да избегнем Законите на Мърфи
Докато някои от нас ценят Законите на Мърфи заради способността им да обяснят чувството ни на безпомощност при определени ситуации, други ги използват по друг начин. Поне един човек ги вижда като математическо уравнение, което може да предскаже шансовете нещо да се обърка. Джоел Пел, инженер биолог в Университета на Британска Колумбия, създава формула, която предвижда Законите на Мърфи.
Формулата използва константа равна на едно, фактор, който е непостоянен и няколко променливи. В нея Пел използва важността на събитието (I), сложността на системата (C), нуждата от това системата да проработи (U) и колко често се използва (F).
За едно списание Пел дава пример с шофьор, които трябва да измине с Тойота Терцел 100 километра до дома си в дъждовна буря без съединителят да откаже. С помощта на уравнението, Пел стига до отговор 1, което означава, че съединителят със сигурност ще откаже. Въпреки, че всеки запознат с този модел на Тойота знае това, някак хубаво е, че може да се докаже и математически.
Законите на Мърфи напомнят на инженери, програмисти и учени за едно – системите отказват.
Източник: HowStuffWorks
