По време на своя 108-минутен полет през 1961г, Юри Гагарин, първият човек в космоса, достига височина 327км на борда на космическия апарат Восток. След силното раздрусване на капсулата му, Гагарин изпитва безтегловност и вижда извивката на земното кълбо. По всичко изглежда, че е преминал мистериозната граница между Земята и космоса. Нали? Повече от половин пек по-късно все още не можем да кажем със сигурност дали това е така, защото няма приета граница за началото на космоса.
Има общоприето схващане, че космосът започва там, където спира физическото влияние на Земята или където то е значително отслабено, но къде точно е това, не може да се каже. Може би космосът започва там, където свършва атмосферата? Звучи логично, но земната атмосфера достига на около 700км височина. Това би означавало, че Гагарин не е бил в космоса, а пък Международната космическа станция е само на 400км. Влиянието на земната гравитация може да е друг кандидат за определяне на началото на космоса, но ще трябва да изминете 21 милиона километра, за да й се изплъзнете, а това е около половината път до Венера.
Международната астронавтска федерация приема за началото на космоса, за летателни цели, височина 100км от земната повърхност, където земната атмосфера е толкова незначителна, че самолетите не могат да пътуват достатъчно бързо, за да генерират подемна сила.
През 60-те години на миналия век пък, 8 американски пилота са обявени за астронавти, след като прелитат на 80км височина с ракетния самолет X-15. В САЩ този стандарт все още важи, което означава, че всеки който лети с частния космически кораб на Върджин Галактик, официално ще бъде признат за астронавт.
Нови научни открития допълнително са размили космическата граница. През 2009г, специален инструмент наречен Супертермален йонен апарат (SII) посочва 118-ия километър като точката, където заредените частици от космоса започват да се сблъскват с относително умерения поток от частици от горната част на земната атмосфера. Това уж било точката, откъдето започвал космоса.
Всички тези числа обаче показват, че науката може би не е правилният инструмент, с който да се търси началото на космоса. Все пак, няма истинско нещо наречено „космос“. Има слоеве атмосфера, които стават все по-редки на по-голяма височина, както и гравитация, за която важи същото. Космосът е феноменологична идея. Границата му лежи там, където човек чувства, че е я е преминал.
