За ранния живот на Самуил не е известно много. Не знаем дори кога е роден. Майка му се е казвала Рипсимия, като според някои теории тя е била с арменски произход и дъщеря на арменския цар Ашот II Железни. Баща му пък е бил Никола, комит на Средец по времето на цар Петър. Самуил е имал и трима братя – Давид, Мойсей и Арон.
Обстановка в България в края на X век
През 968г България е нападната от 60 000 руски войници, начело с княз Светослав I. Двойно превъзхождана по численост, българската армия е разгромена още в първата битка и в резултат на това русите превземат много градове от двете страни на река Дунав.
Светослав е принуден да се върне, за да защитава столицата си от печенезите, но още на следващата година отново нахлува в България и пак разбива българите, този път край Преславец. Това поражение се оказва пагубно за цар Петър, който от стреса получава инсулт и умира, оставайки в историята като най-дълго управлявалият цар на Първото българско царство.
Трона наследява Борис II, син на Петър I. Той сключва съюз с византийския владетел Никифор II, имащ интерес да помогне на българите заради новата заплаха в лицето на русите. Планът на Никифор II обаче е осуетен и императорът е убит от придворните си. След него, Йоан I Цимисхий опитва да намери дипломатично решение на проблема, но Светослав отказва да се оттегли.
През 970г руско-българска войска навлиза в Тракия. Светослав таи надежди да превземе Цариград и дори води със себе си свой претендент за византийския престол – Калокир от Херсонес. Междувременно, комитопулите (синовете на Никола) демонстрират явна антивизантийска позиция и се радват на голяма подкрепа от българите.
Византийският пълководец Варда Склир обаче разгромява русите при Аркадиопол, макар това да не отказва Светослав и той напада отново през 971г по суша и море. Междувременно сухопътната византийска армия достига свободно до Велики Преслав, който е бранен от руси и българи. Българите преминават на страната на византийците, а византийският император обявява, че е дошъл да ги освободи от руското владичество и признава Борис II за цар на българите.
След като Йоан Цимисхий побеждава Светослав за пореден път и го принуждава да се затвори в крепостта Дръстър (в днешна Силистра), той нарежда да бъдат ограбени Борисовите съкровища. Стената на града е поправена, а Велики Преслав е прекръстен на Йоанопол.
Византийският император отвежда Борис и по-малкия му брат Роман в Константинопол, където публично на площада нарежда на Борис да свали символите на властта, а Роман е скопен. С това Йоан Цимисхий счита, че България вече е византийско владение.
През 978г, братята Борис и Роман успяват да избягат от Цариград, но на границата Борис е убит по погрешка от български граничар, който се подвежда по византийските му дрехи. До този момент комитопулите управляват българските територии – Давид ръководи Тесалия и южна Македония, Мойсей управлява Струмица, Арон остава в Средец, а Самуил се установява във Видин. Именно на Самуил се пада отговорността да подготви освобождаването на изгубените територии на североизток.
Въстанието на комитопулите
През 976г Йоан Цимисхий умира при неясни обстоятелства, което дава така чаканата възможност за комитопулите да действат. Възползвайки се от проблемите в управлението на Византия, българите дават начало на всеобщо българско въстание и настъпление в балканските провинции на Византийската империя.
Въстанието е успешно и византийските управители са изгонени. Народът признава властта на братята Мойсей, Давид, Арон и Самуил, които се насочват към Отвъндунавска България и отново освобождават поробените територии, които са слабо пазени от византийците.
След завръщането на Роман в България, той е отведен при Самуил във Видин, където е провъзгласен от комитопулите за цар. Самуил му служи като първи пълководец, но реално Роман е оставил властта в негови ръце, докато се занимава предимно с църковни дела.
През 976г или 977г Мойсей напада и обсажда Серес, но загива по нелеп начин, убит от хвърлен от крепостта камък. Някъде по същото време загива и Давид. Най-големият брат е убит от скитащи власи край Преспа. Няма яснота по въпроса дали убийците му са бранили прохода между Костур и Преспа или убийството всъщност е организирано от Византия. Има и теория, че самият Самуил е организирал убийствата на братята си, за да си осигури самостоятелна власт.
Като по-голям брат, Арон управлява българските територии, намиращи се до Тракия. Византийският император Василий II се насочва към него, макар желанието на Арон да е да спре войната и да управлява самостоятелно, след като отстрани брат си Самуил.
Арон преговаря с Василий II и приема двамата да се сродят. За своя жена избира сестрата на императора, но вместо това от Цариград севастийският митрополит води със себе си някаква непозната жена. Когато Арон разкрива измамата, той изгаря митрополита жив. Това дава повод на византийския император да изпрати армия към прохода Траянови врата и да обсади Средец.
След продължилата 20 дни обсада, на 17 август 986г Василий II е принуден да отстъпи, но трябва отново да мине през Траянови врата, където обаче вече го чака Самуил, притекъл се на помощ на брат си. Византийската армия претърпява тотално поражение и всички войници са убити или пленени.
За нещастие на Арон, още през същия ден Самуил научава за братското предателство и след скандалът между двамата, Арон и целият му род са екзекутирани. Пощаден е единствено синът му Иван Владислав по молба на самуиловия син Гавраил Радомир. Години по-късно, Иван Владислав ще убие спасителя си по време на лов, за да заеме мястото му на царския престол.
След тези събития, властта в България преминава изцяло в ръцете на Самуил.
Първо голямо поражение
През 989г политическата ситуация във Византия най-после се стабилизира и императорът отново насочва цялото си внимание към България. Две години по-късно пламва поредната война, а цар Роман е пленен и отведен в Цариград.
Внезапно обаче войната приключва през 995г, след като фатимидите нападат Византия. Самуил решава да се възползва от тази възможност и се насочва към Солун, където побеждава солунския дук и го пленява. При щурма на града е разбит и дук Григорий, който загива в битката. Победният поход на Самуил продължава – той превзема Тесалия, нахлува в Атика и стига до Пелопонес.
Византийският император Василий II изпраща пълководеца Никифор Уран, за да се справи с надвисналата опасност в лицето на българите. През 996г Самуил е принуден да се върне, за да защити по-рано превзетите територии. Именно тогава се среща с Уран при река Сперхей, която е придошла и прави битката невъзможна.
През нощта обаче, войниците на Уран откриват брод през реката и нападат българите докато спят. Последвалото клане е неописуемо, а Самуил и Гавраил Радомир едва успяват да се измъкнат. Уран се завръща в Константинопол с 1000 глави и 12 000 пленени българи, а България остава без налична армия. Останал без друг избор, Самуил обещава на Василий II, че ще му се подчини.
Цар на България
По време на преговорите с византийския император, достига вест за смъртта на пленения български владетел Роман, последният от крумовата династия. За цар на България е избран най-близкия родственик на Симеон Велики – Самуил.
Първите действия на Самуил като цар са да нападне Сърбия през 998г, опасявайки се от евентуален съюз между сърби и византийци. Сръбският княз Иван Владимир се предава и е заточен в Преспа, а българите превземат Котор и Далмация, не успяват да овладеят Дубровник и преминават към Босна и Рашка. По-късно Иван Владимир се жени за Теодора Косара, дъщеря на Самуил.
Следват още два династични брака. Мирослава, другата самуилова дъщеря, се омъжва за пленения Ашот, който става управител на Драч – така се укрепват южните български територии. Самуил се съюзява и с Унгария, като жени сина си Гавраил Радомир за дъщерята на унгарския владетел Геза.
Междувременно обаче Василий II подготвя ново нападение на България. През 1001г византийците преминават Стара Планина и превземат Плиска, Преслав и Дръстър, а накрая пада и цяла Североизточна България.
На следващата година са нападнати и южните части на България, като са превзети крепостите Верея, Колидрон и Сервия. Византийската армия продължава към Македония, където превзема Воден.
Предателство
За известно време, след сватбата на Гавраил Радомир и дъщерята на унгарския крал Геза, България и Унгария са в приятелски отношения. Когато Геза умира обаче, неговият син Стефан разтрогва брака и унгарската армия навлиза в България от северозапад.
Византия само това и чака. През 1002г Видин е обсаден за осем месеца и накрая пада след предателството на видинския митрополит. Унгарците пък превземат части от северна България.
На следващата година Василий II и унгарците се насочват на юг и достигат до Скопие. Там византийският император се среща очи в очи със Самуил, но двете армии са разделени от река Вардар. Българският цар отново допуска същата грешка като в битката при Сперхей. Ромеите намират брод през реката, нападат неочаквано и разгромяват българската армия, а Скопие пада.
Императорът решава да продължи до Пернишката крепост, бранена от Кракра – един от най-опитните войни и стратези. Византийската армия понася много тежки загуби и Василий II е принуден да отстъпи.
През 1004г Самуил отново напада Солун, възползвайки се от тежкото поражение на византийците при Перник, но не успява да превземе града. За 4 години българите претърпяват огромни загуби.
Военните неуспехи на Самуил са причината повечето му военачалници и управители да избягат от България. През 1005г пък Ашот, който е женен за дъщеря му Мирослава, бяга с нея от Драч, отива при Василий II и предава на императора Драчката област.
Следват години на непрестанни сражения между българи и византийци, като Василий II постепенно притиска все повече българите.
Беласишката битка
Решен да спре непрекъснатите нападения на византийците, през 1014г цар Самуил се подготвя за открит сблъсък с византийската армия. Още причини за това са, че пораженията не само са разорили България, но от това страда и авторитета на владетеля.
Самуил правилно предвижда, че Василий II ще премине през Сяр и Рупелския пролом, а след това ще се насочи на запад до долината на река Струмешница. В местността Куфалница (село Ключ) обаче, византийският император се сблъсква с огромна стена, издигната от Самуил. Василий II многократно се опитва да превземе укреплението, но безуспешно и на цената на големи човешки загуби.
В същото време Самуил е изпратил армия към Солун с цел да отклони вниманието на Василий II и да го накара да се откаже от стената. Планът обаче се проваля, защото българската армия е разгромена близо до Солун от силите на Теофилакт Вотаниат, които след това се присъединяват към войските на императора край Беласица.
Въпреки всичко стената на Самуил удържа яростните атаки и Василий II почти се отказва, но тогава стратегът Никифор Ксифий открива таен път около стената. Българските позиции са заобиколени и нападнати в гръб, което ги принуждава да отстъпят. Стената пада.
Българите търпят тежки загуби, а самият Самуил е спасен геройски от сина си Гаврил Радомир, който успява да го отведе в крепостта Прилеп отатък река Вардар. Пленени са 15 000 българи.
Въпреки поражението, крепостта Струмица е удържана и Василий II се оттегля. Решава да изпрати солунския дук Теофилакт Вотаниат да разчисти укрепленията на Самуил на юг от Струмица. Той обаче е нападнат от силите на Гаврил Радомир и убит.
За да отмъсти за смъртта на Вотаниат, Василий II заповядва да бъдат ослепени българските пленници, като на всеки сто да остане по един с едно око, след което ги изпраща на Самуил.
Когато българският цар вижда ослепените си войници, той получава сърдечен удар и умира в Преспа на 6 октомври 1014г.
Гаврил Радомир и Иван Владислав не успяват да се опрат на Василий II, вече получил прозвището Българоубиец. Повечето областни и местни управители се предават на императора, а България е окончателно покорена и остава под владичеството на Византия близо два века.
Тленните останки на цар Самуил са открити от гръцкия археолог професор Николаос Муцопулос в базиликата Свети Ахил на остров в Малкото Преспанско езеро. Днес те все още се намират в лабораторията на професора, макар да са предложени на българската държава в замяна на няколко стари византийски ръкописа, намиращи се в България.
Самуил е бил смятан за почти безсмъртен и ненадминат по сила великан, почти божествен, макар в действителност да е бил дребничък мъж, висок около 160см. Това показва колко способен, уважаван и страховит пълководец е бил и като какъв са го виждали българи и византийци. Дори след смъртта му за него се говори векове наред, а в Константинопол се пишат поеми, сравняващи българския владетел с комета, появила се в небето през 989г.
Самуил управлява България близо половин век, макар през по-голямата част от този период официално да не е цар. Той се отличава от повечето други владетели по това, че не жадува да бъде владетел на всяка цена и не седи на сигурно в двореца си, единствено раздавайки заповеди от трона си. Напротив, Самуил лично предвожда българските войски в едни от най-тежките сражения с византийците и многократно рискува живота си редом до своите войници. Факт е, че успява да се противопостави на Византийската империя почти 50 години в един от най-трудните периоди от българската история.
