Още

    Администрацията на египетските фараони

    Древният Египет бил разположен в тясната долина на Нил, заобиколена от суха пустиня и голи скали. По-голямата част от населението живеело в оазиси и в долините на малки реки. Но, благодарение на разливите на Нил, египтяните успешно и рационално използвали тези земи за земеделие, което успешно изхранвало държавата.

    А в държавата, благодарение на присъствието на талантливи архитекти, художници и писари, били създадени удивителни артефакти, рисунки, хроники и велика архитектура.

    Изкуството на Древен Египет било неразделна част от митологията и религията. Всички произведения на майсторите се създавали, като се спазвали стриктни канони. Древният египетски майстор на писмеността бил длъжен да владее езика на йероглифите, йерархичното и демотичното писмо, а също и да познава аритметиката.

    Писарите винаги били мъже от заможни семейства. Основното място на тяхната работа били дворецът на фараоните, храмовете и военните части. Уменията за работа се предавали по наследство. Синовете в такива семейства от ранна възраст били възпитавани и обучавани с очакването, че някога ще заемат мястото на баща си.

    Школите на писарите се организирали към дворци на велможи и към храмовете. Децата се учели в тях от 5-годишна възраст. Отначало се научавали да пишат правилно и красиво, а след това да съставят делови документи и религиозни текстове – така малките ученици се превръщали в основа на бъдещата държавна администрация. Детето трябвало да запомни около 700 знака и да овладее всички стилове на писане (бърз, класически и опростен). Основните учебни принадлежности били малка чаша за вода, дъска с вдлъбнатини за боя от охра и сажди, и тръстикова пръчица за писане. Процесът на обучение бил доста труден. Занятията се провеждали от ранна сутрин до вечерта. Онези, които не успявали, били строго наказвани.

    За да постигнат успех в учението, учениците жертвали обичайните радости. В един от папирусите има указания за тях: „Застани на мястото си! Книгите вече са пред твоите другари. Чети старателно! Обичай писането и мрази танците. Цял ден пиши, а нощем чети. Искай съвет от някого, който знае повече от теб. Казват ми, че изоставяш учението и се отдаваш на удоволствия, че скиташ от улица на улица, където мирише на бира. Бирата развращава душата. С нея изглеждаш като храм без бог, като къща без хляб. Тебе те учат да свириш на флейта. Седиш пред девойка и си намазан с благовония. На шията ти виси венец от цветя. Ще завържа краката ти, ако скиташ по улиците, и ще бъдеш удрян с бич от хипопотамова кожа“.

    Само благодарение на работата на писарите от администрацията в Древен Египет днес имаме образци от укази и икономически документи, истории, записани от думите на представители на различни слоеве в обществото, разкази на пътешественици и чужденци.

    Професията на писаря била много уважавана и престижна в древното египетско общество. Повечето писари били приближени на властта. И, разбира се, ползвали привилегии: били освободени от военна служба и от плащането на данъци. Заедно с художниците и занаятчиите те украсявали с надписи храмовете, къщите, статуите, гробниците, мебелите.

     

    В един от папирусите е намерена следната бележка: „Виж, няма друга длъжност, освен писар, където човекът винаги да е началник. Стани писар! Това ще те освободи от данъци, ще те защити от всякаква неприятна работа, ще те отдалечи от мотиката и няма да носиш кошница. Над тебе не ще има много началници“.

    Писарите били интелектуалният елит на обществото, основата на администрацията, участвали в икономическите дейности на държавата. Мнозина от тях изпълнявали функциите на библиотекари, като съхранявали и умножавали литературните паметници на древната цивилизация. Пазителят на библиотеката на фараона бил също и учител на престолонаследника.

    Учениците от школите за чиновници се упражнявали също в художествена литература: освен жалби, делови писма и заповеди пишели оди за фараоните и поздравителни послания. Извършвали, освен това, и математически изчисления – например, пресмятали материалните ресурси, необходими за снабдяване на войските, или пък броя на работниците, нужни за дадено строителство.

    Бъдещите чиновници били обучавани в служебен и придворен етикет. Най-добрите наставници ги учели как да се държат сред велможи и жреци, в семейството, с гости, с началници и подчинени. Ето какво пише съветникът на фараона:

    „Ако си се издигнал от низините и забогатееш след години на бедност и нищета, не бъди арогантен и не използвай насилие срещу хората, разчитайки на богатството си. Кланяй се на началниците си, тогава къщата ти ще бъде в ред и ще получаваш редовно платата си. Добрите думи са по-ценни от скъпоценните камъни. Внимавай какво говориш!“

    В Древен Египет обикновените хора се страхували от чиновниците, тъй като всяка тяхна поява означавала или конфискация на скромното им имущество, или бой с тояги. Но, разбира се, не всички чиновници били жестоки към бедните. Чиновникът Птахмес пише следното: „Аз правех това, което хората хвалят и е угодно на боговете. Давах хляб на гладните. Хранех онези, които нямат нищо“.

    В древни времена сред всички държави се смятало, че египетската администрация е най-грамотна и професионална. Писарите често оставяли имената си и своите титли върху много предмети, като ги изписвали по най-лесния начин – с помощта на цилиндрични печати-шаблони. В Египет имало много постове и титли, списъкът на които е достигнал до нас благодарение на указателя на египетската йерархия, написан по времето на династията на Рамзесидите.

    Всяко докосване до древните египетски хроники е пътешествие към извора на културата и цивилизацията – и когато днес надничаме там, за да черпим сведения, не бива да забравяме, че този извор бил грижливо поддържан от администрацията на фараоните.

    Още публикации

    Коментари

    ВАШИЯТ КОМЕНТАР

    Моля, въведете коментар!
    Моля, въведете името си тук

    Мобилно приложение за Android и iOS

    Най-нови