Древният Египет бил разположен в тясната долина на Нил, заобиколена от суха пустиня и голи скали. По-голямата част от населението живеело в оазиси и в долините на малки реки. Но, благодарение на разливите на Нил, египтяните успешно и рационално използвали тези земи за земеделие, което успешно изхранвало държавата.
А в държавата, благодарение на присъствието на талантливи архитекти, художници и писари, били създадени удивителни артефакти, рисунки, хроники и велика архитектура.
Изкуството на Древен Египет било неразделна част от митологията и религията. Всички произведения на майсторите се създавали, като се спазвали стриктни канони. Древният египетски майстор на писмеността бил длъжен да владее езика на йероглифите, йерархичното и демотичното писмо, а също и да познава аритметиката.
Писарите винаги били мъже от заможни семейства. Основното място на тяхната работа били дворецът на фараоните, храмовете и военните части. Уменията за работа се предавали по наследство. Синовете в такива семейства от ранна възраст били възпитавани и обучавани с очакването, че някога ще заемат мястото на баща си.
Школите на писарите се организирали към дворци на велможи и към храмовете. Децата се учели в тях от 5-годишна възраст. Отначало се научавали да пишат правилно и красиво, а след това да съставят делови документи и религиозни текстове – така малките ученици се превръщали в основа на бъдещата държавна администрация. Детето трябвало да запомни около 700 знака и да овладее всички стилове на писане (бърз, класически и опростен). Основните учебни принадлежности били малка чаша за вода, дъска с вдлъбнатини за боя от охра и сажди, и тръстикова пръчица за писане. Процесът на обучение бил доста труден. Занятията се провеждали от ранна сутрин до вечерта. Онези, които не успявали, били строго наказвани.
За да постигнат успех в учението, учениците жертвали обичайните радости. В един от папирусите има указания за тях: „Застани на мястото си! Книгите вече са пред твоите другари. Чети старателно! Обичай писането и мрази танците. Цял ден пиши, а нощем чети. Искай съвет от някого, който знае повече от теб. Казват ми, че изоставяш учението и се отдаваш на удоволствия, че скиташ от улица на улица, където мирише на бира. Бирата развращава душата. С нея изглеждаш като храм без бог, като къща без хляб. Тебе те учат да свириш на флейта. Седиш пред девойка и си намазан с благовония. На шията ти виси венец от цветя. Ще завържа краката ти, ако скиташ по улиците, и ще бъдеш удрян с бич от хипопотамова кожа“.
Само благодарение на работата на писарите от администрацията в Древен Египет днес имаме образци от укази и икономически документи, истории, записани от думите на представители на различни слоеве в обществото, разкази на пътешественици и чужденци.
Професията на писаря била много уважавана и престижна в древното египетско общество. Повечето писари били приближени на властта. И, разбира се, ползвали привилегии: били освободени от военна служба и от плащането на данъци. Заедно с художниците и занаятчиите те украсявали с надписи храмовете, къщите, статуите, гробниците, мебелите.
В един от папирусите е намерена следната бележка: „Виж, няма друга длъжност, освен писар, където човекът винаги да е началник. Стани писар! Това ще те освободи от данъци, ще те защити от всякаква неприятна работа, ще те отдалечи от мотиката и няма да носиш кошница. Над тебе не ще има много началници“.
Писарите били интелектуалният елит на обществото, основата на администрацията, участвали в икономическите дейности на държавата. Мнозина от тях изпълнявали функциите на библиотекари, като съхранявали и умножавали литературните паметници на древната цивилизация. Пазителят на библиотеката на фараона бил също и учител на престолонаследника.
Учениците от школите за чиновници се упражнявали също в художествена литература: освен жалби, делови писма и заповеди пишели оди за фараоните и поздравителни послания. Извършвали, освен това, и математически изчисления – например, пресмятали материалните ресурси, необходими за снабдяване на войските, или пък броя на работниците, нужни за дадено строителство.
Бъдещите чиновници били обучавани в служебен и придворен етикет. Най-добрите наставници ги учели как да се държат сред велможи и жреци, в семейството, с гости, с началници и подчинени. Ето какво пише съветникът на фараона:
„Ако си се издигнал от низините и забогатееш след години на бедност и нищета, не бъди арогантен и не използвай насилие срещу хората, разчитайки на богатството си. Кланяй се на началниците си, тогава къщата ти ще бъде в ред и ще получаваш редовно платата си. Добрите думи са по-ценни от скъпоценните камъни. Внимавай какво говориш!“
В Древен Египет обикновените хора се страхували от чиновниците, тъй като всяка тяхна поява означавала или конфискация на скромното им имущество, или бой с тояги. Но, разбира се, не всички чиновници били жестоки към бедните. Чиновникът Птахмес пише следното: „Аз правех това, което хората хвалят и е угодно на боговете. Давах хляб на гладните. Хранех онези, които нямат нищо“.
В древни времена сред всички държави се смятало, че египетската администрация е най-грамотна и професионална. Писарите често оставяли имената си и своите титли върху много предмети, като ги изписвали по най-лесния начин – с помощта на цилиндрични печати-шаблони. В Египет имало много постове и титли, списъкът на които е достигнал до нас благодарение на указателя на египетската йерархия, написан по времето на династията на Рамзесидите.
Всяко докосване до древните египетски хроники е пътешествие към извора на културата и цивилизацията – и когато днес надничаме там, за да черпим сведения, не бива да забравяме, че този извор бил грижливо поддържан от администрацията на фараоните.
