Кравата казва “му-у”, котката – “мяу-мяу”, жабата – “ква-ква”, кучето – “бау-бау”. Така ни учат родителите още от най-ранна детска възраст. Ние придобиваме тези знания и ги помним през целия си живот, точно както нашето собствено име. Светът на звуците, с които животните комуникират обаче, е много по-богат.
Арктическа лисица (Vulpes lagopus)
Арктическата лисица е пухкав северен звяр от семейството на кучетата. Тя е социално животно: през лятото често няколко индивида образуват приятелска група или семейство, където има самец, една или няколко самки кърмачки и понякога асистенти, които участват в обучението на лисичетата. Необходимостта да се разбират помежду си в различни ситуации изисква животните да имат богат вокален репертоар.
Разнообразието от звуци, произведени от арктическата лисица, може да порази човек, който се е озовал в естественото местообитание на това животно – тундрата. На първо място се чува далечен, но силен лай – така арктическите лисици определят границите на своята територия. Ако се приближите до дупката им, ще чуете меко ръмжене (кратък повтарящ се звук “ур”) или викане, като дрезгав писък. И ако се забавите повече ще чуете крясъци, приличащи на силно викане, което може да се превърне в лай. Както вероятно сте предположили, тези сигнали изразяват различна степен на опасност. Звярът мърмори, когато е в дупката и е сигурен в надеждността на подслона. Със същия сигнал възрастните вкарват лисичетата в леговището. Плачат и лаят лисици, които са извън скривалището си, когато потенциален противник е наблизо за дълго време. Последният сигнал е силен плач, редуващ се с лаене – зоолозите наричат това викане. Издавайки тази сложна комбинация от звуци арктическата лисица може да се държи пасивно – да лежи близо до дупката и да чака посетителят да се умори от този противен звук. Но има и активен вик, когато животното крещи, минавайки край неканения гост.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
? Вижте в нашата статия!){kind=link}