През зимата на 1894 година в двора на Военното училище в Париж един френски офицер стои пред строени войници. От униформата му са откъснати пагоните и отличителните знаци. Сабята му е счупена пред очите на тълпата. От всички страни се чуват викове „Предател!“ и „Смърт на евреина!“. Офицерът е капитан Алфред Драйфус, артилерист от Генералния щаб, роден в богато еврейско семейство от Елзас. Той продължава да повтаря едно и също: невинен е.
Така започва една от най-дълбоките политически и морални кризи във френската история. Аферата Драйфус не е просто съдебна грешка. Тя разкрива армия, готова да защити честта си с лъжа, общество, в което антисемитизмът може да замени доказателствата, и преса, способна да превърне един процес в национална гражданска война без фронт.
В продължение на повече от десетилетие Франция ще се раздели на два лагера. Семейства ще спорят на вечеря, приятелства ще се разпадат, писатели, политици, свещеници и офицери ще избират страна. За французите случаят постепенно ще престане да бъде просто „делото на Драйфус“. Ще бъде наричан само „Аферата“.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
