В безплодната Юдейска пустиня, на няколко километра от Мъртво море, се издига самотна каменна планина. Върхът ѝ е плосък, склоновете почти отвесни, а пътят нагоре се вие като змия между скалите. Днес мястото е археологически паметник. В началото на 70-те години на I век обаче Масада е последното убежище на хора, които отказват да приемат окончателната победа на Рим.
Зад стените се намират бойци, жени, деца и бежанци. Под тях се появява една от най-дисциплинираните военни машини на Античността. Римляните не могат просто да щурмуват върха. Те трябва да победят самата планина.
Това превръща обсадата в сблъсък между две крайности. От едната страна е решимостта на защитниците да не се предадат. От другата е римското убеждение, че няма крепост, която достатъчно време, хора и инженерна работа да не могат да сломят.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
