„Днес в урока ще пишем есе на тема „Какъв искам да стана, когато порасна „, казал учителят в местно училище в малък град в Западен Йоркшир. И започнал да следи учениците, дали няма да преписват. Много момчета започнали да шепнат и да мислят какво да пишат. Но не и малкият Албърт. Той пишел като пишеща машина. Момчето знаело точно какъв ще бъде след десет години. Учителят се приближил до усърдния ученик, погледнал през рамото му и се ужасил. В тетрадката, с четлив почерк, било написано: „Когато порасна, със сигурност ще стана държавен палач.“ – „Каква лудост” – помислил си учителят, без да вярва на очите си. За момчето нямало нищо по-логично от това да продължи работата на баща си и чичо си.
Искам да бъда палач!
Тъмните нюанси на плавателния съд, наречен мечта, Албърт извадил от дневниците на чичо си. Докато Том Пиърпойнт бил по бизнес дела, лелята на момчето му позволила да чете записките му, съдържащи подробни отчети за извършените от него екзекуции. Когато се върнал от пребивавенето при леля си след лятната ваканция, Албърт все още бил под впечатленията на прочетеното.
Бащата на Албърт, бившият касапин Хенри, също работел на бесилката в продължение на около 10 години, но със сина си, разбира се, не споделял как е преминал денят му. По едно време той любезно предложил услугите си на Министерството на вътрешните работи. И скоро се превърнал в главен екзекутор на Великобритания, като също така убедил брат си Том да се присъедини към семейния бизнес.
Албърт Пиърпойнт
Семейният бизнес
Пиърпойнт младши, уверен, че за работата по призвание му е малко рано, работил в компания, а след това дори опитал дузина различни специалности. Но през цялото това време желанието му да продължи семейните традиции било много силно. И празнувайки своята 26-годишнина, той се обърнал с писмена молба към Комисията по затворите и им предложил услугите си като асистент на чичо си Том Пиърпойнт, който му казал, че неговият помощник ще се пенсионира. Няколко дни по-късно дошъл отговор, че понастоящем нямат свободни работни места. И все пак, след няколко месеца дългоочакваната покана за интервю дошла от затвора в Манчестър.
Палач… Пред очите се появява огромен, груб човечец в червени чорапи, кожена престилка и черна маска, въоръжен с огромна брадва. Невисокият, кръглолицев, плешив Албърт по нищо не се свързвал с това описание. Той носел костюми, пушел пури и се държал като истински денди – никога не са го виждал без вратовръзка. Освен това бил душата на компанията – през уикендите много обичал шегите, ходел с приятели на футболни мачове и пеел песни в кръчмата.
След като получил дългоочакваната работа, Албърт започнал да ухажва Ани Флетчър – продавачка на лавка за тютюн, където той често се отбивал. Скоро палачът станал щастлив съпруг. Ани подозирала какво прави, но чакала дълго, докато той не й казал всичко. Албърт не се страхувал, че тя ще го разлюби като узнае за шокиращата му професия, но ревностно съблюдавал професионалния кодекс. Професията го задължавала: по това време за инквизитори назначавали хора надеждни, балансирани и способни да пазят тайна. Правилата казвали, че палачът трябва: „да не привлича вниманието, когато влиза и излиза от затвора; поведението и начинът му на живот трябва да останат почтени и сдържани, той не трябва да разказва на никого подробности за задълженията си. “
Образцов работник
Ани не знаела какво върши съпругът й вечер, затваряйки се в спалнята. Той внимателно проучвал всеки случай на осъденото лице, което трябвало да обеси: неговата височина, тегло, и въз основа на тези данни, до милиметър изчислявал дължината на въжето. Често наблюдавал осъдените през шпионка и дори спал в съседна на престъпника килия. Алберт знаел ритуала наизуст: на сутринта той ще отиде при осъдения, ще го докосне леко по рамото и ще каже тихо: „Всичко ще бъде наред, ела с мен“, и ще го отведе в съседната килия, където всичко е готово за наказанието.
Пиърпойнт, както и много от колегите му, се опитал да намали времето за изпълнение на присъдата до минимум, за да не измъчват дълго осъдения. Той твърдял, че е в състояние да намали целия процес до 15 секунди.
Щастливи заедно
Големият брой екзекуции през следвоенните години дали на Албърт оборотен капитал. Излизайки в пенсия, той открил в Манчестър кръчма, наречена „Помогнете на бедния човек“, по-късно преименувана в „Роза и корона“. Щастливите съпрузи – палачът и продавачката – посрещали мнозина.
У дома или в кръчмата, с племенниците и със съседските деца, Пиърпойнт бил щастлив и весел. Само с близки приятели Албърт понякога споделял спомени.
Часът на смъртта си, известният палач посрещнал с достойнство. Той починал тихо в съня си през 1992 г. на възраст от 87 години, в старчески дом, където прекарал последните четири години от живота си.
