“Днес в урока ще пишем есе на тема “Какъв искам да стана, когато порасна “, казал учителят в местно училище в малък град в Западен Йоркшир. И започнал да следи учениците, дали няма да преписват. Много момчета започнали да шепнат и да мислят какво да пишат. Но не и малкият Албърт. Той пишел като пишеща машина. Момчето знаело точно какъв ще бъде след десет години. Учителят се приближил до усърдния ученик, погледнал през рамото му и се ужасил. В тетрадката, с четлив почерк, било написано: “Когато порасна, със сигурност ще стана държавен палач.” – “Каква лудост” – помислил си учителят, без да вярва на очите си. За момчето нямало нищо по-логично от това да продължи работата на баща си и чичо си.
Искам да бъда палач!
Тъмните нюанси на плавателния съд, наречен мечта, Албърт извадил от дневниците на чичо си. Докато Том Пиърпойнт бил по бизнес дела, лелята на момчето му позволила да чете записките му, съдържащи подробни отчети за извършените от него екзекуции. Когато се върнал от пребивавенето при леля си след лятната ваканция, Албърт все още бил под впечатленията на прочетеното.
Бащата на Албърт, бившият касапин Хенри, също работел на бесилката в продължение на около 10 години, но със сина си, разбира се, не споделял как е преминал денят му. По едно време той любезно предложил услугите си на Министерството на вътрешните работи. И скоро се превърнал в главен екзекутор на Великобритания, като също така убедил брат си Том да се присъедини към семейния бизнес.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
