Още

    Албигойският кръстоносен поход

    В началото на ХІ век манихейството, създадено още през ІІІ век от персиеца Мани, преминало през Балканите, където получило названието богомилство, и проникнало в Западна Европа. Там последователите му били наречени претенциозно „катари“ (от гр. – „чисти“), също патарени, долченити и т. н.

    Съвременните историци все още спорят кой е финансирал неговото разпространение, кой е плащал преписването на книгите, логистиката, издръжката на манихейските общности, разпращането на куриери и т. н. – по въпроса има най-различни версии и хипотези. Така или иначе, влаганите огромни средства в този проект дали своя резултат – тази ерес проникнала чак до южната част на Франция в историческия регион Лангедок. Там център на еретиците станал град Алби. В резултат катарите били наречени албигойци.

    Техните религиозни убеждения били откровено антихристиянски, а дейността им водела до разрушаване на тогавашното общество. Една от най-пострадалите държави от техните предшественици – богомилите, била България.

    Продължете да четете

    Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.

    Вход Регистрация

    Още публикации

    Коментари

    1. Ами не знам кой точно голобрад кадър, от компанията на Шкварек или от някоя семинария е писал въпросния текст, но освен дърдорене за “еретически язви” показва или непознаване на историята, или съзнателен опит за манипулация – разчитайки, че другите не я познават.
      Мантрата как “историците от XIX век съчинили легендата” за фразата на папския легат Арно Амалрик “Caedite eos. Novit enim Dominus qui sunt eius.” (Избийте всичките, Господ ще познае неговите си) е абсолютно невярна. Лъжа или заблуда – все тая.
      Не е вярно, че “в НИТО ЕДНА хроника и в нито един летопис от онова време никой не е записал подобни думи”. Просто не е вярно.
      Разказът за тази реплика е записан в Dialogus miraculorum (Диалог за чудесата) на Цезарий Хайстербахски, кн. V, гл. 21. Dialogus miraculorum е написан межди 1219 и 1223 г., тоест 10-15 години след клането в Безие (22.07.1209). Освен това и той, както и Арно Амалрик е бил цистерцианец и е съвсем възможно да е използвал за книгата си лични разговори с хора от неговото близко обкръжение. Какви историци от XIX век, какви пет лева? Искрено препоръчвам на младежа преди да почне да пише за “еретически язви”, най-напред да попрочете повечко. Обичайното е тези дейности да вървят в този ред, не наобратно.
      “When they discovered, from the admissions of some of them, that there were Catholics mingled with the heretics they said the toeh abbot “Sir, what shall we do, for we cannot distinguish between the faithful and the heretics.” The abbot, like the others, was afraid that many, in fear of death, would pretend to be catholics, and after their departure, would return to their heresy, and is said to have replied “Kill them all for the Lord knoweth them that are His (2 Tim. ii. 19) and so countless number in that town were slain.”
      https://sourcebooks.fordham.edu/source/caesarius-heresies.asp

    ВАШИЯТ КОМЕНТАР

    Моля, въведете коментар!
    Моля, въведете името си тук

    Най-нови