background img
юни 16, 2019
306 Views

Танцовата „чума“

Автор:

Танцовата чума е необикновено явление, което било наблюдавано многократно в различни части на Западна Европа в периода от XIV до XVII век. Най-забележителният инцидент, свързан с нея, бил през лятото на 1518 г. в Страсбург, където много хора танцували, докато не загинали от изтощение.

Една седмица преди празника в чест на на Мария Магдалена в града през 1518 г. госпожа Трофеа излязла от дома си и започнала да танцува на улицата. Тя танцувала цял ден до късно през нощта, докато не паднала на земята в пълно изтощение. Спала няколко часа, но мускулите й потрепвали конвулсивно насън, сякаш все още танцувала. Когато се събудила, започнала отново.

На третия ден от лудешките танци обувките й вече били напоени с кръв, тя била в стадий на крайно изтощение, но не можела да спре. Няколко дни по-късно госпожа Трофеа била откарана в църквата, за да се излекува от болестта. Но било твърде късно. Тя умряла.

Изглеждало, че така всичко е свършило, но се случило нещо неочаквано – по същия начин започнали да танцуват още около 30 души, а месец по-късно те вече били повече от 400. Хората танцували с денонощия, забравяйки за храна и вода, докато умрат.

Тъй като бил август, все повече хора излизали на улиците, краката им се тресяли в някакъв страховит танц и плашели останалите жители на Страсбург. Танцьорите сякаш полудявали и зрителите един през друг издигали различни хипотези за причината – Бог или дяволът. Всеки ден от от танцовата чума умирали над 10 души.

До ден-днешен никой не знае какво е причинило това явление в Страсбург и други части на Западна Европа. Може да е било масова истерия или пък епидемия, причинена от вирус.

Лекарят-алхимик Парацелз посетил града през 1526 г., само няколко години след появата на танцовата чума. Той пръв описал случая с фрау Трофеа и изпозвал термина „хореомания” за това явление. Парацелз имал собствено мнение по въпроса. Оказало се, че съпругът на фрау Трофеа мразел жена му да танцува. Лекарят и някои от жителите на Страсбург смятали, че тя започнала танца си само, за да го подразни. По принцип, Парацелз решил, че жени, нещастни в семейния си живот, са основната причина за танцовата чума.

Социален стрес 

Една от най-вероятните причини за явлението бил масовият стрес. Танцовата чума се появила след различни епидемии в края на ХV и началото на ХVІ век. Сякаш краката на жертвите правели неволни движения с крака, което и днес се наблюдава при някой пациенти в психиатрични болници (макар и в по-малка степен).

Стресът можело да бъде причинен и от духовна причина – когато човек смятал, че ще бъде наказан от Бога за различни грехове. Също така, по онова време в Германия имало голямо напрежение между различните класи на обществото. И като се имат предвид широко разпространените бедност и глад, е възможно много хора просто да са изпадали в силен стрес поради социалното напрежение.

Гравюра на Хендрик Хондий с 3 жени, засегнати от чумата, по рисунка на Питер Брьогел, вероятен свидетел на епидемия във Фландрия, 1564 г. Снимка: Уикипедия

В Италия също имало огнища на танцовата мания, но там се наричала „тарантизъм“. Италианците вярвали, че спонтанният танц е причинен от ухапвания на паяци-тарантули. Ухапаните започвали да се гърчат и танцуват. Тарантулата не е отровна за хората, а последният известен случай на тарантизъм в Италия е записан през 1959 година. С това явление е свързан и традиционният фолклорен танц „тарантела“, за който се смятало, че лекува тарантизма.

Използвали различни методи за лечение на танцовата мания. Един от най-често срещаните бил връзването на танцьорите. Жертвите на болестта увивали в чаршафи, все едно големи бебета в пелени. Това не само им пречело да танцуват, но болните твърдели, че плътното стягане на корема им помага да се избавят от безумието. Някои дори молели да ги удрят в корема, защото това им носело облекчение.

Парацелз препоръчвал свое собствено средство против танцовата чума. Той наричал жертвите „леки жени и негодници” и смятал, че трябва да бъдат третирани по най-лошия начин. Настоявал да бъдат заключвани в тъмна стая с възможно най-неприятни условия. Те трябвало да гладуват, като ги оставят само на хляб и вода. Не е известно дали това е помагало.

Хрониките показват, че през 1237 г. голям брой деца били засегнати от танцова чума в Ерфурт, Германия. Около 100 деца започнали да танцуват по пътя от Ерфурт за Арнщад, а след това рухнали от изтощение. Децата били намерени и върнати на родителите им. Някои от тях скоро умрели, а оцелелите цял живот живеели с треперене на краката, което никога не било излекувано.

Никой не знае какво е причинило това огнище на „танцовата чума”.  Танцовата мания поразила Германия още през ХІV век, веднага след тогавашната епидемия от истинска чума – „Черната смърт“. Мъже и жени излизали на улиците и танцували конвулсивно за ужас на околните. Те скачали с пяна на уста и сякаш били обсебени от дявола. Манията се разпространявала от един човек на друг. Някои от жертвите били хранени насила и така лудостта им преминавала за кратко време – но после се възвръщала отново. Те твърдели, че по време на танцовите пристъпи не виждали какво се случва около тях, не чували нищо, но били принудени да се движат, да викат и да танцуват до пълно изтощение.

Също и известният „Танц на свети Вит“ често се сравнява с танцовата мания, но това не било истински танц. Въпреки, че свети Вит бил светец-покровител на танцьорите, този танц е болест, която кара телата на жертвите да се тресат. Днес това заболяване е известно като „хорея“ и се правят опити за лечението му.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title