Култът към мечката бил много разпространен в северните географски ширини още през палеолита. Легенди и традиции са останали като ехо от онази праисторическа епоха чак до наше време – мечката и днес е един от главните герои на приказки по цял свят.
В представите на келтите и германците тя била цар на животните. Често я надарявали с антропоморфни (човекоподобни) качества и характеристики. Смятало се, че мечокът има специални отношения с жените: той винаги влизал в близък контакт с тях, който невинаги бил спокоен и мирен. Понякога тези контакти били от сексуален характер – тази митология се разгръща в редица изобразителни и литературни източници. Мечката била представяна не просто като рунтав звяр, а в известен смисъл като див човек. Може би неслучайно днес мнозина, сред тях сериозни учени, смятат прословутия „снежен човек“ Йети просто за особен вид мечка.
По един или друг начин, но главното й качество в миналото било, че е господарят на гората и на всички живи същества, които живеят там. През Средновековието тази нейна важна роля все още се запазва в скандинавските, келтските и славянските традиции. Твърди се, че някои владетели или племенни вождове били родени от връзката на мечок с жена – този легендарен произход често се използва от благородниците в техните семейни истории и хроники. Например, името на легендарния крал Артур не е случайно, защото то произлиза от думата „мечка“ на келтски – artur.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
