май 23, 2019
430 Views

Български манастири и църкви: Зографски манастир

Автор:

Нека започнем от самото начало. Някога живели трима братя – Мойсей, Аарон и Йоан (Иван) Селима от рода на цар Юстиниан. Родом от Охрид, те се заселили в Света гора, за да водят монашески живот. Така през 919 година бил създаден манастирът „Светѝ Гео̀рги Зогра̀ф“, по-познат като Зогра̀фски манастѝр (на гръцки: Μονή Ζωγράφου). Той е сред най-големите манастири на Света гора. Трябва да споменем и, че той е български православен манастир и е на 9-то място в йерархията на светогорските манастири.

Общ изглед на Зографският манастир. Снимка: Уикипедия

В Сводната грамота (хрисовул, съставен в периода XVI-XVII век) е написано следното:

По време на царуването на Лъв Мъдри в неговото царство живеели трима братя – Мойсей, Арон и Иоан Селима родом от Първа Юстиниана, от града Лихнидион, сега наричан от всички Охрид. Те се поселили в светата Атонска гора, на южната й страна, и тук съградили три пирга (кули), отдалечени един от друг. Братята се събирали заедно само веднъж седмично, заедно с идващите при тях. Даже мнозина идвали чак от царските чертози и оставали да живеят при тях. Тогава направили съвет и намерили място за построяване на обител в една гориста долина. И те, след като изсекли горския храсталак, намерили един зелен мрамор, блестящ като сняг, и построили обща обител в лето Господне 6427 от Сътворението на света (= 919 г. от Р.Хр.), наименувана “Св. Георги”, който, според преданието сам се нарисувал на една икона и от тогава тази обител се нарекла Зограф, както се споменава и до днес.

Гледка от камбанарията на манастира към кубетата на главната църква. Снимка: Уикипедия

Накратко братята избрали монашеството пред всички плътски и материални богатства, които света и по-специално тяхното благородническо потекло им предлагали. Тримата се оттеглили на Атон. Първоначално заживели близо един от друг в отделни килии. С времето славата им се разчула надлъж и на шир и към тях се присъединили и други монаси. Така възникнала идеята за манастира, която бързо станала реалност.

Следващата стъпка била да изберат покровител на обителта – тук възникнал спор. Те помолили Бог за помощ – приготвили празна дъска върху, която трябвало да изографисат лика на светеца и се отдали на горещи молитви. Върху дъската трябвало да се появи изображение на техния покровител – по-късно тя щяла да се превърне в храмова икона. Така и станало – в мига на най-горещата им молитва, през нощта от само себе си върху празната дъска се появил образа на св. Георги, който те нарекли “Изограф” – т. е. “Самоизобразил се!”. Досещате се какво се случило – чудото дало име на манастира. Ето как св. Георги станал покровител на манастира, а самият той получил името, с което е известен и до днес – „Свети Георги Зограф“, „Зограф“ (живописец).

Фануилската чудотворна икона на Св. Георги редом с икона на Зографските мъченици. Снимка: Уикипедия

В тази връзка ще ви споменем за още едно събитие, което няма как да бъде обяснено като нищо друго освен чудо – според преданието, в мига на чудото, в един сирийски манастир, наречен Фануилов, нападнат от араби, образът от иконата на Свети Георги изведнъж изчезнал. Твърди се, че от небето прокънтял глас, който казал на монасите, че чудотворецът си е избрал нов манастир и те трябва да го последват там. Предположихте ли вече кой е този манастир? А чудотворната икона на св. Георги, наречена „Фануилска“ (от Фануилската обител), и до днес се намира в манастира и дори е една от най-старите в „Зограф“.

В манастира се намират още две чудотворни икони – първата е  т.нар. Аравийска или Сарацинска икона, която дошла с помощта на необучено муле, което според преданието спряло близо до българския манастир, на същото място, където се разполага параклисът “Св. Георги”. Втората икона също е на Св. Георги и е подарена от молдовския владетел Стефан Велики в началото на XVI в.

Първото доказателство, че в манастира е имало монаси-българи се проследява от 1169 г. Започвайки се оттогава, та и до днес в зографското братство преобладават българи. Там са служили монаси и от други народности – руси, сърби, гърци, власи, украинци.

Литийно шествие с аравийската чудотворна икона на Св. Георги. Снимка: Уикипедия

Доказателство за силната вяра на монасите от манастира “Зограф” е намиращия се в двора паметник на 22 монаси и 4 миряни, изгорени живи на 10 октомври 1275 година в кулата, издигната от Иван Асен II. Тези мъченици заслужили съдбата си като отказали да предадат православието и в резултат на това загинали, когато каталански наемници (кръстоносци) опустошили манастира. Освен паметника, в стенописите в черквата “Св. Георги” може да бъде видяна и сцената, изобразяваща мъченията и гибелта на праведниците – тя е една от най-вълнуващите и внушителните.

Нека се върнем на историята на манастира. През годините той значително увеличил територията си – благодарение на даренията на цар Иван Александър, вероятно и тези на царете Иван Асен II и Калиман I Асен, дори и от византийски императори. В края на XV век, молдовския воевода Стефан Велики взел манастира под крилото си. Територията на Зограф включва земи и села на няколко места в Македония, най-вече по поречието на река Струма.

По време на османските нападения, Светогорските манастири приели съдбата си и се подчинили на османците – затова и манастира не бил разрушен, но за сметка на това плащали ежегоден данък на султана. След 1521 г. манастирът става ставропигиален – това означава, че той се подчинява директно на Цариградската патриаршия, а не на местния (солунски) митрополит.

Зографският манастир, фотографиран през 70-те години на XIX в. Снимка: Уикипедия

По заповед на султан Селим II през 1568 г. всички църковни имоти в Османската империя били иззети, а манастирът, както и много други трябвало да откупи обратно владенията си. Тук се намесила вдовицата на молдавския княз Александър III Лепушняну – Роксандра.

Следват няколко неблагоприятни събития за манастира – поради наказание след Гръцкото въстание (1821), в него до 1830 г. са настанени османски отреди. Въоръжените албанци непрестанно тормозят и изнудват братството – стига се дотам, че монасите са принудени да продадат манастирски ценности и ръкописи – сред продадените предмети са и манастирски чудотворни икони.

След 1896 г.  манастира става дом за много български монаси, дошли от Хилендарския манастир. Манастира са обитавали български светци и просветители като: Евтимий Търновски, Козма Зографски, Пимен Зографски, Теодосий Търновски и др. Няма българин, който да не е чувал за „История славянобългарска“ (1762) – е, тя е завършена именно тук.

По последни данни от септември 2014 г. в Зографската света обител има 36 монаси.

Автор: Божидара Иванова

Категория:
История

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title