background img
апр. 19, 2017
269 Views

Барон Мюнхаузен – смях и реалност

Автор:

Мюнхаузен не е само един. Представителите на този род, който води началото си от ХІІ-ти век, наброяват почти 1300 души. Около 50 от тях са живи и здрави и днес. Сред фамилията са основателят на университета в Гьотинген – Герлах Адолф фон Мюнхаузен, и известният ботаник и агроном Ото фон Мюнхаузен. Има и половин дузина писатели, сред които е “първият поет на Третия райх” – Беррис фон Мюнхаузен, чиито стихове скандирали юношите от “Хитлерюгенд”, марширувайки по улиците на нацистка Германия. Но цял свят познава само един – Карл Фридрих Йеронимус фон Мюнхаузен, който е № 701 в родословното дърво. Той щял така да си остане просто номер 701, ако не били двама писатели – Р. Е. Распе и Г. А. Бюргер. Още приживе на барона те публикували неговите разкази, които вече над 200 години разсмиват хората по цял свят.

Барон Мюнхаузен е роден през 1720 г. в малкото немско градче Боденвердер, което се намирало на островче насред река Везер. Рано загубил баща си и бил отгледан в двора на Брауншвайг-Бевернския принц, в замъка Беверн. Когато бил още юноша, принцът на Брауншвайг – Антон Улрих, който вече 5 години живеел в Русия като годеник на Анна Леополдовна, племенница на руската императрица Анна Йоановна, спешно се нуждаел от двама пажове в замяна на предишните, загинали при щурма на турската крепост Очаков. Един от тях се оказал Мюнхаузен. Той пристигнал в Санкт-Петербург в началото на февруари 1738 г. и вероятно веднага взел участие в похода срещу турците в свитата на Антон Улрих. През декември 1739 г. Мюнхаузен се мести в кирасирския Брауншвайгски полк. Назначен е за командир на първа рота в полка, която давала почетен караул и участвала в други парадни събития. Например, през 1744 г. Мюнхаузен командвал охраната, докато през Рига минавала на път към Санкт-Петербург принцеса Анхалт-Цербст – бъдещата императрица Екатерина Велика.

В руските военно-исторически архиви са запазени стотици документи, които илюстрират неспокойния живот на ротния командир барон Мюнхаузен (ротата се състояла от 90 души): кърпене на амуниции, приемането на нови коне, отчети за продажбата на кожите на загинали коне, разрешения на войници за женитби, залавяне на дезертьори, ремонт на оръжия и т. н. В документите за повишението му в чин ротмистър (капитан от кавалерията) е посочено, че говори руски, но чете и пише на немски. В общуването с офицерите това не било проблем – 2/3 от тях били немци, емигрирали от бедните и разпокъсани германски княжества в богатата Руска империя.

На 24 години Мюнхаузен се жени за дъщеря на съдия – Якобина фон Дунтен. През 1750 г., вече ротмистър, Мюнхаузен иска отпуск от 1 година и отива заедно с жена си в Германия, за да урежда имотни дела – двамата му братя загинали на война, майка му отдавна не била сред живите. Не се завръща в Русия и на 6 август 1754 г. е изключен от полка си. Във военните документи са запазени негови характеристики като “весел, общителен, с богато въображение”.

Мюнхаузен нямал деца, а отношенията му със съседите не били добри. По-младият негов съвременник Гьоте пише: “Когато аристократът е затруднен, за него има два изхода: лов или война”. Мюнхаузен избира лова. Така станало ясно, че е талантлив разказвач на това, което в Германия се нарича “Jagerlatein” – “Ловджийски вицове”. Мюнхаузен ги разказвал в таверната “Кралят на Прусия” в Гьотинген. Там имал предани слушатели, които го очаквали с нетърпение, за да се повеселят със забавните разкази на барона.

Негов съвременник така описва своите впечатления: “Обикновено той започваше да разказва след вечеря, като пушеше голямата си лула с къс мундщук пред димяща чаша пунш. Жестикулираше все по-изразително, въртеше с ръце малката си контешка перука, лицето му се оживяваше и зачервяваше – и този, обикновено много честен човек, в такива мигове забележително разиграваше своите фантазии”. (Впрочем, споменатата перука, тогава задължителен елемент от мъжкото облекло, била наистина контешка. Запазена е една от сметките на Мюнхаузен за нова перука на цена 4 талера – за онова време доста голяма сума).

Славата му на разказвач растяла, но Мюнхаузен никога нямал намерение да пише книги. Отначало разказите му се разпространявали устно в Долна Саксония. Първите сборници издал в Лондон през 1785 г. Рудолф Ерих Распе, емигрант от Касел. След това към него се присъединил и Готфрид Август Бюргер.

Книгите веднага се разпространили в цяла Европа. Техният герой възприел огромната си, но нежелана слава като оскърбителна подигравка. Канел се дори да съди авторите – но нищо вече не можело да се промени. Така, приключенията на барон Мюнхаузен тръгнали по света, за да веселят човечеството и до днес.

Категория:
История · Личности

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Здравей, ако искаш да получаваш известия по имейл за най-нови публикации в Iskamdaznam.com

Powered by WordPress Popup

Menu Title