background img
апр. 19, 2017
836 Views

Пирати в Маракайбо

Автор:

Любителите на приключенската литература несъмнено си спомнят “благородния пират” Питър Блъд от романа “Капитан Блъд” на Рафаел Сабатини. Доколко пиратите са били благородни, е доста съмнително. Но това, което е сигурно е, че капитан Блъд има своите няколко прототипа, използвани от Сабатини, за да бъде изграден образът на един симпатичен герой. Сред тези прототипи, главен е Хенри Морган. За разлика от измисления капитан Блъд, Морган бил пират, както всички други – жесток и кръвожаден. Той имал свой летописец – Александър Оливие Ексквемелин, който описал много от неговите приключения.

Един от най-увлекателните епизоди в “Капитан Блъд” е пиратското нападение срещу град Маракайбо. Сабатини е заел почти буквално от книгата на Ексквемелин “Пиратите в Америка” описанието на тези събития, които се случили през пролетта на 1669 г. Тогава, след дълги скитания в търсене на плячка, пиратите на Хенри Морган се озовават в залива Маракайбо (в дн. Венецуела). Там обаче попадат в капан. Ето какво пише Ексквемелин:

“При Морган доведоха един стар бедняк, който  съобщи, че в залива са влезли три испански бойни кораба, а в крепостта испанците имат тежки оръдия.  Най-големият испански кораб бил въоръжен с четиридесет оръдия, средният – с тридесет, а най-малкият – с двадесет и четири. Испанските сили далеч надвишаваха тези на Морган – най-големият негов кораб имаше само четиринадесет оръдия. Никой не знаеше какво да прави. Не можехме да се измъкнем от залива, защото на изхода му стояха испанските кораби. На сушата ни чакаха оръдията от крепостта. Испанците ни изпратиха писмо, в което предлагаха пиратите да върнат награбената плячка и да освободят пленниците – в замяна обещаваха безпрепятствено да ги пуснат да си отидат. Морган нареди да се съберат всички. Той прочете писмото първо на английски език, после на френски – а след това попита, дали искат да върнат плячката срещу правото да се оттеглят или са готови да се бият? Всички отговориха, че е по-добре да се бият до последна капка кръв, отколкото да върнат плячката, за която са рискували живота си. Един стар пират предложи корабът, пленен наскоро, да бъде превърнат в запалителен брандер, натоварен с барут и целият насмолен. Когато брандерът беше готов, Морган заповяда той да вземе на абордаж най-големия испански кораб”.

Когато всичко било решено, на 1 май 1669 г. брандерът се насочил към вражеския флагман, пиратите го закачили с абордажните куки, след което се хвърлили във водата и заплували обратно. Щом испанският адмирал осъзнал какво представлява пиратският кораб, заповядал на хората си да скочат на палубата и да отсекат мачтите му, за да го отнесе течението. Но нямало време – брандерът експлодирал, разхвърчалите се насмолени платна облепили мачтите и такелажа на испанския кораб, който пламнал и се обвил в гъст дим.

Когато от средния кораб видели, че флагманът им гори, неговият капитан веднага избягал под прикритието на крепостта и заседнал в плитчини. Третият кораб искал да направи същото, но пиратите го подгонили и превзели. Те веднага прехвърлили при себе си всичко, което можело да им бъде полезно и запалили кораба. След като разбойниците видели, че извоювали победа в морето само за два-три часа, слезли на брега и атакували крепостта. Но били отблъснати с огъня на тежките оръдия, а испанците започнали да хвърлят бъчви с барут, които били взривявани с горящи фитили. Тридесет пирати били убити, а мнозина – ранени. Това ги принудило да се върнат обратно на корабите. Така проблемът си оставал: как да се измъкнат от залива? За целта трябвало да се приближат на опасно разстояние до крепостта, която пазела входа му. Но нейните тежки оръдия за броени минути щели да направят пиратските кораби на трески.

Тогава Морган решил да прибегне до хитрост. Пред очите на испанците пиратите пуснали лодки, качили се в тях и се приближили да брега – където всички слезли. След това лодките се върнали празни до корабите. Това се повторило няколко пъти. За испанците всичко станало ясно – крепостта щяла да бъде нападната по суша. Те започнали да преместват оръдията, тежащи по няколко тона.  Накрая успели, топовете били насочени към сушата и гарнизонът зачакал нападението в пълна готовност.

Но испанците нямало откъде да знаят, че на брега, всъщност, нямало нито един пират – когато лодките се връщали към корабите, разбойниците просто лягали на дъното и те изглеждали празни. Щом се стъмнило, Морган заповядал да вдигнат котва. Пиратите използвали вятъра откъм сушата и корабите им били отнесени почти под самата крепост. Испанците побързали да обърнат част от леките оръдия, но пиратите вече завършвали маневрата си и техните кораби почти не пострадали, а спокойно излезли в открито море.

На раздяла, Морган дал залп от седем оръдия към крепостта, което прозвучало като подигравка, но испанците били толкова разгневени и посрамени, че дори не сметнали за нужно да стрелят в отговор.

Категория:
История

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Здравей, ако искаш да получаваш известия по имейл за най-нови публикации в Iskamdaznam.com

Powered by WordPress Popup

Menu Title