В началото на ХХ-ти век немският град Мюнхен станал своеобразен център, където налузничавите идеи на съвременните езотерици започнали да се въплъщават в реални политически структури. Главна движеща сила на тази трансформация бил т. нар. „Германски орден“, за един от основателите на който се счита барон Рудолф фон Зеботендорф.
Но, както често се случва с обладаните от някаква натрапчива идея, неговият аристократизъм бил доста самозван. Всъщност, „баронът“ бил роден през 1875 г. в семейство на железопътен служител в град Хойерсверде, Саксония.
През лятото на 1900 г. младият Рудолф Глауър пристигнал в Константинопол като огняр на кораб и отседнал за известно време в града. Тук се увлякъл от окултните „науки“, след като се запознал със семейство Термуди – гръцки евреи от Солун.
Старият Термуди бил напуснал работата си и се посветил изцяло на изучаването на кабалата, събирал алхимични и розенкройцерски текстове. Родът Термуди били също масони от ложата „Френски ритуал на Мемфис“, която била проникнала в Леванта и Близкия изток. Рудолф бил посветен в ложата от стария Термуди и след време наследил цялата му окултна библиотека.
През 1912 г. участва в Балканската война на турска страна, бил ранен, завърнал се в Германия и се установил в Берлин. Скоро се оженил изгодно и станал богат. Един ден, вече като Зеботендорф, видял реклама на Германския орден, която приканвала руси и синеоки немски мъже и жени да влизат в тази организация. Под обявата имало три руни.
През септември 1916 г. Зеботендорф посетил Херман Пол – ръководителя на Ордена в Берлин. Пол обяснил, че е изучавал руните чрез техния изследовател почитател Гуидо фон Лист и е убеден, че загубата на знания за магическата им власт от арийците е свързана с нарушаване на расовата чистота, особено чрез смесване с евреите. Той вярвал, че това знание може да бъде възстановено само чрез пречистване на расата от чужди влияния.
Зеботендорф поел ръководството на баварския клон на Германския орден и развил активна дейност – неговата кореспонденция с хора, чиито адреси получил от ръководството, се измерва в томове.
Но понеже Германският орден постоянно организирал крайно десни политически митинги, неговото баварско звено приело специално наименование – общество „Туле“, за да се отърве от нежелано политическо любопитство. Стаите на обществото „Туле“, които били наети в хотел „Четири сезона“, били украсени с емблема, изобразяваща дълга кама и пречупен кръст.
Обществото „Туле“ изначално било създадено като окултно и неговите доктрини представляват пряко развитие на идеите на Елена Блаватска и Гуидо фон Лист. В самото име на обществото личи митологията на съвременните езотерици. Легендата за остров Туле произхожда от пътешествието на известния Питей от Масилия (днешна Марсилия), който в древността бил смятан за голям лъжец, но бил напълно реабилитиран в епохата на Великите географски открития. По време на скитанията си той бил посетил остров Ултима Туле – „най-далечната от всички известни земи“. Островът се отличавал с плодородие и население, притежаващо висока култура.
Избраната раса, която живеела там и на северния континент, се наричала арийска. Неин символ била свастиката.
Зеботендорф и неговото общество се проявили на 9 ноември 1918 г. по време на социалистическата революция в Бавария. Те се противопоставили на комунистите, затова на 26 април 1919 г. червените гвардейци на Бавария претърсили седалището на „Туле“. Те арестували принц фон Турн унд Таксис, графиня фон Вестарп и барон фон Задйлиц. Четири дни по-късно те били разстреляни. Обществото „Туле“ вече имало своите мъченици!Така след свалянето на комунистите от власт в Бавария, то се превърнало в една от най-влиятелните групи в Мюнхен. Именно към обществото „Туле“ се обърнал за подкрепа един млад и все още неизвестен човек с голямо политическо бъдеще – Адолф Шикългрубер, по-известен като Адолф Хитлер.
По-нататъшната кариера на Зеботендорф обаче се провалила. Той бил обвинен, че загубил списъците с хората, участвали в разстрела на заложниците. Вече не го канели на събиранията. Затова се обърнал предимно към астрологията. Между 1921 и 1923 гг. написал най-малко 7 астрологични прогнози, които били високо оценени сред германските астролози за тяхната яснота и висока емпирична точност. От 1926 до 1928 гг. той е почетен мексикански консул в Истанбул, а между 1929-та и 1931-ва пътува до Съединените щати и Централна Америка.
Тогава барон Зеботендорф написва книгата „Преди да дойде Хитлер“, в която разказа за създаването на обществото „Туле“. Тя била публикувана през 1933 г. Но веднага в Райха била разпратена заповед да бъде събирана и унищожавана. В нацистките архиви оцелели само няколко екземпляра.
Причината е, че Зеботендорф пръв разкрил връзката между нацистката партия и обществото „Туле“, като съобщил, че през 1932 г. фюрерът приел предложението да стане Велик магистър на Германския орден! Косвено потвърждения за това е кадър от кинохрониките – при някои особено важни изказвания Хитлер прави характерен жест: ръцете под прав ъгъл се пресичат пред гърдите. Именно така в документите на Германския орден се описва ритуалния жест на Великия магистър. Той съответства на руната „дак“, която означава „двойна брадва“ – символ на върховна власт.
През 1935 г. на членовете на SS било забранено да членуват в Германския орден. Скоро той напълно престанал да съществува. Сред висшите среди на Райха се утвърдило мнение, че дейността на такива структури е вдъхновена от подривно еврейско движение.
Рудолф фон Себотендорф (в ляво) е със Нури Килигил и Ремзи Денкер. Снимката е направена през 1939 г.
А Зеботендорф се завърнал в Турция. На 8 май 1945 г. се втурнал към Босфора. Старият и самотен барон бил в края на дните си. Той нямал никакви пари и надежди дори за съвсем скромна прехрана. Мисълта за поражението на Германия го довършила. Така приключил живота си във водите на Босфора.
