Когато се говори за роби и робство, картината, която обикновено виждаме във филмите, представя цветнокожи, натъпкани в трюмовете на търговските кораби или превиващи гърбове по тръстиковите и памучни плантации. Но някак си не е прието да се говори за милионите бели роби, пленени и продавани като животни по робските пазари на Северна Африка и Средна Азия в продължение на повече от 1000 години – от VІІІ век, когато кралете от династията на Каролингите разрешават на търговците на роби да продават християнски младежи и девойки, най-вече момичета от Андалусия, та до началото на ХХ-ти век.
Особено страдали в това отношение централноевропейските и източноевропейските славяни – руси, поляци, литовци и чехи, когато ги връхлитали страховитите набези на чергарските племена от Азия. Огромно количество славянски роби били отвлечени и продадени по африканските и азиатски робски пазари. Смята се, че от ХІІІ до ХVІІ в. е бил отвлечен и заробен всеки 8-ми човек от населението на Русия. Известно е, че по време на нашествието на татарския хан Батий през 1240г. , когато ордите му достигат Прага, заробените били толкова много, че един славянски роб бил продаван на цената на връзка лук. Именно тогава думата „славянин“ – „slave“, става синоним на „роб“.
Тактиката на чергарските племена – от които след ХІІІ в. най-активни в това отношение били татарите от Кримското, Азовското и Казанското ханства, била проста и ефективна. Те нахлували дълбоко в територията на съответната страна, като избягвали мостове и бродове, а се движели по долини, клисури и оврази. Нощем не палели огньове и изпращали съгледвачи навсякъде. Навлизайки на 50-100 километра навътре, те обръщали назад и започвали да нападат всичко живо обратно до границата – грабели, палели селата и градовете, заробвали хората. Така изглеждали по онова време обичайните ежегодни набези, извършвани от татарски, кавказки и други чергарски отряди от по няколко хиляди души. След това, заробените поляци и руснаци били продавани по робските пазари. Особено била висока цената на русокосите славянки, които попълвали харемите на бейове, мурзи, емири и султани. Но главната плячка на татарите от Крим, Азов и Казан били славянските деца. За тях татарите носели специални ремъци и големи кошници, в които ги слагали. Продавали ги в Турция и други ислямски страни. В Турция често ги правели еничари, другаде ги използвали за слуги, някои били скопявани за евнуси в харемите. Основният транзитен пазар била генуезката колония Кафа на Черно море, а по-навътре в Европа – Венеция. Богатите татари в Крим обикновено имали за слуги пленени руси, поляци и литовци.
По време на продажбата робите били оковани за шиите, а продавачите с пълен глас хвалели „стоката“ – „най-пресни роби, току-що докарани от Московия или Полша“. Робите били докарвани в Крим в такива количества, че един евреин-сарафин до вратите на крепостта Перекопия, който дълго време наблюдавал безкрайните робски кервани от Московия, Полша и Литва, веднъж попитал дали все още има хора в тези страни или вече не е останал никой. Само през 1525г., кримският хан Махмуд Гирей и брат му – ханът на Казан, отвели в робство над 800 хиляди руснаци. Тогавашният австрийски дипломат и пътешественик Сигизмунд Херберщайн написал книгата “Записки по московските дела“. В нея той разказва как младите и здрави пленници били продавани на турците в Кафа, а старците, бабичките и болните предавали на татарските младежи. Те тренирали върху тях военните си умения – сечене със сабя, стрелба с лък или пробождане с копие. Други пленници били хвърляни в морето, някои убивали с камъни или по друг начин, просто за забавление.
Възмездието дошло през 1572г. Преди това, руският цар Иван Грозни разгромил и завладял Азовското и Казанското ханства, като веднъж завинаги сложил край на татарските нападения и зверства от тази посока. Но през юни същата година, кримският хан Девлет-Гирей, начело на армия от 120 хиляди татари и 27 хиляди еничари нахлул в Русия. Една 30-хилядна руска армия начело с княз Михаил Воротински го пресрещнала при селището Молоди. В тридневна битка татарско-турската орда била разгромена напълно, едва около 4 хиляди нашественици успели да избягат. Загинали синът и зетят на Девлет-Гирей. Практически, цялото мъжко население на кримските татари било унищожено в тази битка. Така нашествията на чергарите в Русия били прекратени веднъж завинаги.
Но търговията с роби, пленени на Запад, главно в региона на Средиземно море, продължавала. Както знаем, дори Мигел Сервантес – авторът на „Дон Кихот“, прекарал няколко години в Алжир като роб. Морските пирати от Северна Африка продължавали да нападат кораби, както и южното крайбрежие на Европа, чак до ХІХ век. Това била и една от главните причини, поради която Франция решава веднъж завинаги да премахне тази опасност и след 1830г. започва планомерно да въвежда свои войски в Северна Африка, като превръща дотогавашните агресивни емирства и султанати в свои колонии.
