Още

    Любопитни факти за римската армия

    Прочутите римски легиони дължали своите победи на високата си дисциплина и ефективна тактика. Сравнително неголямата метрополия на Апенинския полуостров създала огромна империя –  от Британските острови до Близкия изток и от Рейн до Северна Африка. Нейната основна опора била армията. По отношение на римската армия има редица любопитни факти, които са слабо известни. Ето някои от тях.

    Реколтата. В ранната римска история военните действия били ограничени от сеитбата и прибирането на реколтата. Икономиката на Рим била основана върху селското стопанство – ето защо, ако войната не била приключена до края на лятото, трябвало да се направи пауза през зимата. През това време войниците се занимавали с лов.

    Децимацията. Потенциалната възможност за бунтове и метежи винаги била проблем за римските пълководци – затова били измислени много начини да ги предотвратят. Най-ефективна и жестока била децимацията. Тя представлявала наказание със смърт на всеки десети боец от военната част, която се била провинила в нещо – от бунт до бягство на бойното поле. Нямало значение дали конкретният войник бил лично виновен. Обречените на смърт се избирали по жребий.

    Привилегия или задължение? Военната служба била едновременно задължение и привилегия за римските граждани. В началото армията се състояла изключително от граждани, които притежавали някакво имущество и били организирани въз основа на техния социален статус (в съответствие с оръжието и снаряжението, което можели да си позволят). Най-богатите служели в конницата, a по-бедните – в пехотата. Хората, които не притежавали никаква собственост, въобще били изключени от армията. Обаче след Втората пуническа война (218-201г. пр. Хр.) тази наборна система била променена. Рим започнал да участва в по-продължителни и глобални войни и се нуждаел от постоянно военно присъствие в новозавладените територии. Затова имущественият ценз бил понижен – започнали да вземат войници и от съвсем бедните хора. По-късно, през 107г. пр. Хр., Гай Марий започнал да приема доброволци, които нямали въобще никакво имущество – и ги екипирал за държавна сметка.

    Шлемовете. Според някои древни автори, шлемовете в римската армия имали и допълнителни функции, освен очевидното им защитно предназначение. Полибий в своята „История“ отбелязва, че украшенията върху шлемовете оказвали психологическо въздействие върху врага, защото с тях римските войници изглеждали по-застрашително. Освен това, те добавяли „ръст“ на легионерите. По принцип, украшенията върху шлема с цел да се уплашат враговете били използвани в почти всички древни военни формирования, както и в доста средновековни армии.

    Обявяване на война. По време на Римската република само Сенатът имал право да обяви война. Но Рим разширявал територията си, силата на армията му нараствала – затова някои римски военачалници започнали да правят това без одобрението на Сената. Пример за това е войната срещу Митридат Понтийски, която била обявена през 89 пр. Хр. лично от консула Маний Аквилий, без никакво участие от страна на Сената. Когато Рим се превърнал в империя, решението да се обяви война станало изключителен прерогатив на императора.

    Фетиалите. В Рим имало специални жреци – фетиали, чието единствено задължение било да изпълняват ритуали, свързани с войната. Заключителният етап от ритуала за обявяване на война било хвърляне на копие върху територията на врага. Но към началото на ІІІ в. пр. Хр. Рим значително се разширил и завладял почти целия Апенински полуостров – така хвърлянето на копие по земята на врага се превърнало в трудоемко занимание. Жреците трябвало да изминат доста големи разстояния, а през това време геополитическата ситуация можела да се промени. Жреците обаче измислили алтернатива. Част от земята близо до храма на Белона (богинята на войната) била обявявана за територия на врага – и копието било хвърляно в нея.

    Испанският гладиус. Прочутият къс меч, който се използвал в римската армия, бил известен като Gladius hispaniensis („испански гладиус“), тъй като най-напред бил употребяван от племената на Иберийския полуостров. Неговата смъртоносна ефективност и практичност били легендарни. Както пише Тит Ливий, когато римляните воювали срещу Филип V по време на Македонската война (200-196г. пр. Хр.), македонците били шокирани от големите и смъртоносни рани, оставяни от римските мечове.

    Римски Гладиус, находка от град Тегулициум (до село Ветрен, Силистренско)

    Преторианците. Те били специализирана гвардейска част в римската армия, която охранявала лично императора. Постепенно тяхното участие в обществения живот се увеличавало и в крайна сметка се оказало, че именно от преторианците зависи кой да бъде обявен за римски император и кой да бъде свален или дори убит. Един от стимулите за убийство на императора и назначаването на нов била практиката на „дарението“ – значителна награда, която преторианците получавали от новия император след убийството на предишния. В резултат, от верни защитници на римския император, постепенно и по ирония на съдбата, преторианците се превърнали в корумпирана и опасна военна част, от която до голяма степен зависела политиката на могъщата империя.

    Прокламацията на Клавдий за император

    Още публикации

    Коментари

    ВАШИЯТ КОМЕНТАР

    Моля, въведете коментар!
    Моля, въведете името си тук

    Мобилно приложение за Android и iOS

    Най-нови