Хълмистите равнини около френския град Поатие са били бойно поле за няколко важни битки през Средновековието. Но несъмнено най-решаващо било сражението на 10 октомври 732 г. между арабските нашественици и християните-франки.
Франкската армия била ръководена от майордома (дворцов управител, пръв министър) Карл Мартел (фр. „мартел“ – чук), а арабите – от управителя на окупираната Андалусия Абдур Рахман ибн-Абдалах (Абд ал-Рахман).
Сражението при Поатие било предшествано от редица важни събития в европейската история. В периода 711-713 г. арабите със сравнително малки сили (около 15-20 хил. души) завоювали целия Иберийски полуостров.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
Писал добре, но много неточностти.Войските участвали в тазеи битка са с много по-малка численост. Завземането на Иберийския полуостров е станало с 15 – 20 хиляди войници, а тук изведнъж се събрали две армии с по 30 и 80 хил. души предвождани от областни управители.Западно европейците по това време са ниски и слаби хора изпитващи хроничен недостиг на храна.Справка към ранните рицарски доспехи. Арабите са имали за цел да плячкосват. Думите за Оксфорт са казани по повод унищожението на 200 хилядната арабска войска под стените на Константинопол от Кан Тервел и българската войска. С това поражение на Халифата е спасена Европа и християнската цивилизация. И още нещо към автора на статията. Културата и богатсвото на континента са съсредоточени в неговия изток, затова и там е бил главния удар на арабите.