Боянската църква

Боянската църква „Св. св. Никола и Пантелеймон“ е средновековна българска църква (придворен параклис, по-късно превърнат в манастир) намираща се в софийския квартал Бояна, в подножието на Витоша. През 1979 г., църквата е включена като културен паметник в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО под № 42. През 2003 г. е превърната във филиал на Националния исторически музей. Тук през 1854 г. Виктор Григорович открива Боянския поменик на българските царе и Боянския палимпсест, които са прекрасен пример за паметници на българското средновековие.

Храмът има два етажа, от които първият има предназначението на крипта (гробница), а втория на семеен параклис,  и попада под властта на феодала, от която някога е била част.

Църквата е преминала през няколко строителни етапа. В края на Х век е започнало изграждането на малка едноапсидна кръстокуполна църква с вградени подпори, формиращи вписан кръст. Към многостъпалните засводени ниши и арки са добавени и „вълчи зъби“, изградени от неортогонално керамични зидарийни тела при сводовете. През ХІІ в. съоръжението е обновено. Век по-късно към западната част на старата църква е добавен притвор и малък параклис по идея на севастократор Калоян. Криптата е покрита с полуцилиндричен свод с две ниши „аркосолии“, докато параклиса е направен по подобие на първоначалната църква. Следващият строителен етап е към средата на ХІХ в., когато е достроено двуетажно преддверие наречено „Св. Никола и св. Пантелеймон“. Инициативата е на  боянчани, които решили да вложат собствените си средства, за да направят църквата по-хубава. Достойно за възхищение, нали? Първоначално селяните искали да съборят старата църква и да построят нова, но втората съпруга на Фердинанд – царица Елеонора се намесила и предоставила на селяните друг терен, за да спаси църквата. По-късно в малкия парк към църквата по нареждане на Фердинанд са засадени северноамерикански секвои и други видове, които са редки за България. Когато през септември 1917 г., царицата умира тялото и е положено до южната страна на Калояновата църква. Боянците издигат паметник на убитите във войните за обединение на България техни съселяни пред църквата. До 1954 г., църквата е действаща.