В миналото почти във всички страни по света се наблюдавало значително неравноправие между мъжете и жените. Например, за пръв път жените получили право да гласуват едва през 1893 г. Това се случило в Нова Зеландия. В Европа получили избирателни права най-напред в Русия през 1906 г. – във Великото княжество Финландия, тогава част от Руската империя.
Но преди социалните преобразувания в Европа в началото на ХХ век, дълго време даже не отчитали жените по време на преброяванията на населението. Когато се раждали момичета, независимо от броя на членовете в семейството, това не предизвиквало промени в границите на парцелите, предназначени за наследяване. При изборите за парламенти или градски съвети се вземали предвид само мъжките гласове. На дамите се разрешавало да присъстват по изключение, и то само като зрителки.
Най-трудна била съдбата на работещите жени. Женската прислуга, на чиито рамене лежала тежестта на домакинската работа в заможните домове, често наблюдавала как слугите-мъже лентяйствали: конярите спели в сламата, лакеите играели комар, а огнярите пушели. В същото време заплатата на прислужничките била по-ниска от тази на мъжете.
Работничките във фабриките за същата работа, която вършели мъжете, получавали три пъти по-малко пари. Именно жените в кибритените фабрики първи започнали да защитават трудовите си права, като се борели срещу ниските заплати и ужасните условия на труд.
Друга категория жени-труженички, които изкарвали горчив хляб, били гувернантките. Дъщерите на бедни аристократи, за да изхранват себе си и близки, понякога се наемали като гувернантки в богатите домове. Богатите предприемачи и лихвари ги вземали охотно на работа, за да научат децата им на добро възпитение и светски маниери. Другите слуги обаче гледали да ги унижават по всякакъв начин, защото подозирали, че гледат на тях „отвисоко“; затова отбелязвали всичките им грешки и пропуски. Ситуации, подобни на описаната в прочутия роман „Джейн Еър“ на Шарлот Бронте, когато трудът на бедната гувернантка бил оценяван по достойнство, а богатият работодател виждал златното й сърце под скромната рокля и се женел за нея, се случвали много рядко.
Жените искали да бъдат допуснати до най-различни професионални сфери, като например науката, правото, литературата и т. н. Това било много важно за тях, защото, например, за да отпечатат книгите си, били принудени да се представят под мъжки псевдоними.
В края на ХІХ век се основало феминисткото движение и било положено началото на борбата на жените за техните права. Тогава феминизмът все още можело да бъде оценен като положително явление – за разлика от днес, когато има различни, често противоположни мнения по този въпрос.
По онова време често по улиците на големите градове можели да се видят демонстрации на решително маршируващи дами, носещи големи плакати „Равенство!“, „Парламентарни места – за жени!“, „Избори – за жени!“; там между дамските шапчици в различни цветове и стилове вече се мяркали и първите късо подстригани женски коси.
Френската революция през 1848 г. оказала голямо влияние върху женското движение – след нея дамите вече се възприемали от революционерите като другарки по оръжие.
Първата световна война, когато се налагало жените да заменят мъжете не само в къщата, но и във всички сфери на живота и производството, показала тяхната способност да решават много проблеми не по-лошо от мъжете – а понякога и доста по-добре. Така с времето те постигнали много в политическия живот, но в семейството все още често им се налагало да търпят мъжкия диктат. Подобно отношение продължило чак до 1960-те години. В много домове, преди да запали камината, съпругата първо поглеждала съпруга си за разрешение от него.
Обаче там, където мъжът вземал властта със сила, жената подхождала по-хитро: с ласки. Така постъпвали и постъпват умните съпруги във всички времена и епохи: те показват външно, че главните решения в дома се вземат от главата на семейството, но в същото време прокарват и постигат своите цели. И това е нормално – истинският мъж не може да бъде победен със сила. Но жената винаги може да стори това просто с нежност и като му показва своята слабост. И с малко хитрост, разбира се.
