май 7, 2020
1101 Views

Карлос II бил толкова грозен, че плашел съпругата си

Автор:

Стотици години Хабсбургите били една от най-мощните фамилии в цяла Европа. Родът започва съществуването си през тринадесети век и управлява Австрия, Испания и Свещената Римска империя чак до 1900-те години. Мария Антоанета, последната кралица на Франция, е от хабсбургския род.

Обаче, кралският род бил буквално осакатен от нескончаемия инбридинг – сключване на бракове между близки роднини. Всъщност, инбридингът може би е бил основната причина, която е довела до разпад на династията. Една от Хабсбургите, Джоана Кастилска, се появява в родословното дърво поне 14 пъти! Отличителна черта на рода била т.нар. хабсбургска челюст, огромна брадичка и голям език, което затруднявало основни дейности като хранене и говорене.

Карлос II. Снимка: Уикипедия

Последният крал на Хабсбург в Испания бил Карлос II и той бил толкова силно засегнат от кръвосмешението, че процентът на дефектите му, следствие на кръвосмешение бил по-висок, отколкото ако родителите му са били брат и сестра. Той имал толкова голяма и силно издадена брадичка, че едва можел да яде или да говори. Той бил известен с това, че много се лигавел. Освен това той не можел да ходи до осем годишна възраст и дори тогава го правел с големи затруднения. Не бил никак по вкуса на дамите.

Въпреки че е бил женен два пъти, кралят не можел да има деца, което вероятно било ефект от неговия инбридинг. Той умира през 1700 г. на 39-годишна възраст, като не оставя след себе си наследник на трона и така по естествен начин приключва управлението на Хабсбургите в Испания.

Карлос II е последният владетел на Хабсбургите в Испания и за щастие. Той бил трагично грозен по вина на рода му и  желанието на семейството му да поддържа кръвната им линия.

Но да се върнем към самото начало. Той е роден на 6 ноември 1661 г. и става крал през 1665 г. на четиригодишна възраст. Майка му управлява като регент 10 години, когато той става тийнейджър.

Карлос е роден в Европа, разделена от политически раздори, докато Хабсбургите се опитвали да контролират целия континент.

Хабсбургите идват от Австрия и са имали планове за френския трон. Те управлявали Нидерландия, Белгия и части от Германия, но за съжаление, кралят бил твърде грозен, твърде деформиран и твърде интелектуално обременен, за да управлява правилно Испания и нейните съседи. Това се случва след 16 поколения кръвосмешения.

Хабсбургите били толкова решени да запазят властта, която упражнявали в продължение на няколкостотин години, че често сключвали бракове със собствените си кръвни роднини. Майката на Карлос II е била и племенница на баща му. Бабата на царя му била леля.

Най-характерната негова черта била неговата челюст, известна като Хабсбургска челюст, която го идентифицирала като част от кралското семейство. Двата му реда зъби не можели да се срещнат.

Кралят едва дъвчела храната си. Езикът му бил толкова огромен, че едва можел да говори. Кралят бил неграмотен и напълно зависим от хората около него.

Браковете на испанския крал Карлос II

Бракът с първата му съпруга, Мария-Луиза Орлеанска (втора племенница на Карлос II) е уреден. Френският посланик пише на испанския съд през 1679 г., че Мария не иска да има абсолютно нищо общо с грозния крал. Той пише: „Католическият крал е толкова грозен, че предизвиква страх и изглежда болнав.“ Посланикът бил 100% прав.

Кралят едва можел да ходи, защото краката му не можели да издържат теглото му. Падал по няколко пъти. Мария умира през 1689 г., без да даде наследник на Карл II. Испанският монарх бил депресиран след смъртта на първата си съпруга.

Депресията била често срещана черта сред Хабсбургите. Такива черти били подаграта, лигавенето и епилепсията. Долната челюст била силно издадена като карала Карлос II да изглежда като ненормален. Неговите министри и съветници му предложили да се ожени отново.

Вторият му брак бил с Мари-Ан от Нойбург и това става само седмици след смъртта на първата му съпруга. Родителите на Мари-Ан имали 23 деца, така че със сигурност се смятало, че той трябва да има поне едно дете от нея.

Обаче той бил импотентен и не можел да има деца. Вероятно е страдал от две генетични разстройства.

Първо, имал комбиниран дефицит на хормони на хипофизата, разстройство, което го правело нисък, импотентен, безплоден, слаб и с множество храносмилателни проблеми.

Другото разстройство било дистална бъбречна тубуларна ацидоза, състояние, характеризиращо се с кръв в урината, слаби мускули и с необичайно голяма глава в сравнение с останалата част на тялото.

Грозотата и здравословните проблеми на Карлос II не зависели от него. Виновни били кръвосмешенията в поколенията на семейството.

Иронията в случая е, че Хабсбургите смятали, че родът им ще оцелее, само ако се женят само за хора, които са с кралска кръв. Същата тази мисъл довела до поне два века инбридинг, който накрая води до неспособност за осигуряване на наследник за трона.

Карлос II умира през 1700 г. на 39-годишна възраст. Тъй като той няма деца, смъртта му предизвиква 12-годишна война в Европа, известна като Войната за испанското наследство. Царството на Хабсбургите приключва.

Автор: Десислава Михалева

loading...
Категория:
История · Личности
loading...

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu