май 6, 2020
346 Views

Стандарти за женската красота в различните епохи

Автор:

Женската красота е много абстрактно понятие, имайки предвид различните пристрастия и канони, съществували в различни епохи сред различни народи. Поради тази причина онова, което се смятало за красиво според някои, според други спокойно можело да се възприеме като грозота – и обратно. Интересно, какви ли са били красавиците в един или друг исторически момент сред представителките на различните народи?

  1. Древен Египет. Стройните жени с изящни черти се смятали за еталон на красотата в Древен Египет. На мода там били пухкавите устни и зелените очи с форма на бадем. За да изглеждат зениците големи (което също се смятало за атрибут на женската красота), египтянките капели в очите си специален растителен сок. Използва се и зелена боя за оформяне на очите и оцветяване на ноктите.

Съвременният обичай за червене на женските устни също води началото си от Древен Египет. Тогавашните проститутки червели устните си, за да покажат на клиентите си, че извършват и „такава услуга“.

  1. Древен Китай. Главният еталон за женската красота сред китайците били малките ходила. За тази цел още от детски години жените стегнато бинтовали краката си, за да прекратят растежа на ходилата. Жените с големи или средни размери на краката нямали никакъв шанс да се омъжат за заможен човек.

Между другото, дългата гъста коса в Древен Китай се смятала за еталон на мъжка красота.

  1. Древна Гърция. Гърците развивали култ към спортното тяло, затова към жените имало много строги изисквания по точно определени стандарти. Ясен пример за древногръцките канони за красота може да се счита статуята на Афродита. На мода били големите очи и правия нос, които оформяли прочутият „гръцки профил“.

Възстановка на „Афродита Книдска“ в Националния музей в Рим. Снимка: Уикипедия

Що се отнася до размерите, те били следните: обиколка на гърдите – 86 см, на бедрата – 93 см, на талията – 69 см, и височина 164 см.

  1. Древен Рим. Древните римляни особено почитали русата коса и бялата кожа. За да съответстват на тези канони, римлянките старателно изсветлявали косата си на слънце, като предварително я мажели с козе мляко и пепел от букова дървесина.
  2. Ренесансът в Европа. Епохата на Възраждането диктувала на жените свои условия по отношение на външния вид. Тогава модни били бледия тен, дългата шия и високото чело. Понеже било доста трудно да се изпълнят тези физически критерии, дамите се изхитрявали да използват всевъзможни трикове: бръснели вратовете си и косата от челото, а също и скубели веждите си.

Сега е трудно да се каже със сигурност кой тип женска красота е най-емблематичен днес – но специалистите по история на модата вече прогнозират, че нашият век след време ще стане известен с времето на супер-късите прически и аномално слабото тяло, граничеща с анорексия. Впрочем, има и други тенденции, запазени от далечното минало, както е видно в следващия пример.

  1. Северна Африка. Сред някои арабо-бедуински племена в съвременна Северна Африка и по-навътре в Сахара на почит са, деликатно казано, по-масивните жени. Там девойка на 18-19 години, ако не тежи поне 120 кг (!), просто е невъзможно да се омъжи. За целта след достигане на тази възраст я прехвърлят на специална диета, включваща главно животинска мас. С нея буквално тъпчат момичетата, без значение дали са гладни или не – докато стигнат „базовото тегло“ и станат подходящи за женене.

Да, никой не е казал, че красотата е лесно постижима.

 

 

loading...
Категория:
Любопитно · Човекът
loading...

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title