В началото на 1920-те години мнозина от тогавашните руски езотеристи и окултисти, увлечени от обичайното за тези течения антихристиянско настроение, се присъединили към болшевишката революция най-вече заради нейната решимост да унищожи Православието. Вероятно били доста изненадани, че това изобщо не ги спасило от репресии. Напротив, болшевиките се захванали усърдно да изкореняват „попщината“, тоест идеализма във всичките му разновидности – без особено да различават, кой ходи в църква или посещава окултен кръжок.
През 1920-те години в СССР имало поне 8 тайни масонски или парамасонски организации: „Орден на мартинистите“, „Орден на Светия Граал“, „Руско автономно масонство“, „Възкресение“, „Братство на истинското служение“, „Орден на светлината“,“Орден на Духа“,“Орден на рицарите-тамплиери и розенкройцери“.
Най-голям бил „Орденът на мартинистите“ – клон на едноименната френска организация. Съставът му бил от средните слоеве: студенти, счетоводители, юристи, жени-домакини, слабо известни художници и журналисти. Фатална роля в съдбата на мартинистите изиграл Борис Астромов (истинското име – Киришенко).
През 1921г., поради вътрешни несъгласия, Астромов бил отлъчен от Ордена. Той обаче скоро създал собствената масонска организация – „Автономно руско масонство“. И ето, че внезапно през май 1925г. Астромов се появил в ОГПУ (бившата ЧК) и предложил услугите си да разкрие дейността на съветското масонство. В замяна искал само разрешение да напусне СССР.
Така, Астромов започнал да работи под контрола на ОГПУ. Това сътрудничество продължило 7 месеца, докато накрая чекистите най-после разбрали, че този човек явно не е фигура за сериозна дейност. Просто сред масоните Астромов имал незавидна репутация на неуравновесен, лъжлив и морално нечистоплътен човек. Никой не го уважавал. Особено много критики предизвиквала принудата, която Астромов упражнявал към своите последователки, за да влизат с него в перверзни сексуални отношения.
В масонските среди скоро се досетили за контактите на Астромов с ОГПУ и на 16 ноември 1925г. ложата му била закрита. Но като частно лице той въобще не интересувал чекистите – и бил арестуван на 30 януари 1926г. Скоро дошъл редът на другите членове на „Руското автономно масонство“ и на „Ордена на мартинистите“. На 18 юни 1926г. Астромов получил най-тежко наказание от всички – 3 години в лагер. Останалите само били интернирани в отдалечени местности на СССР за същия срок…
Последователите на теософската доктрина на Елена Блаватска се чувствали доста добре в съветска Русия, а някои от тях дори се ползвали с подкрепата на болшевишките лидери. Народният комисар (министър) на образованието Анатолий Луначарски „за пред хората“ се представял като атеист – а, всъщност, бил почитател на различни мистични учения, сатанизма и окултизма.
Но филиалите на Теософското дружество били закрити през 1923г. Теософите преминали на нелегално положение – събирали се на малки групи, разменяли книги и списания, свирели и пеели, четяли поезия и обсъждали новини.
Обаче, след като Сталин дошъл на власт, теософията била подложена на ожесточено преследване. Върхът на репресиите бил достигнат през 1931г. Повечето от поддръжниците на това учение се озовали в изгнание. Само малцина извадили късмет да оцелеят…
Съветската власт толкова яростно преследвала всякакви идеалистични учения и философии, че предизвиквала подозрения: защо е така? Всичко това много приличало на религиозна война: едни религиозни фанатици колят други.
Сред белите емигранти никой не се съмнявал: в Русия през 1918г. дошли на власт последователи на определени масонски ложи, които сега просто преследвали своите конкуренти. Това не било лишено от основание предвид общоизвестния факт, че Керенски и другите дейци на Февруарската революция от 1917г. до един били масони.
Още повече, че един от основните символи на болшевиките била петолъчката – „пентаграма“, важна емблема в масонската хералдика, наричана още „Звездата на Соломон“, подобно на шестолъчната „Звезда на Давид“. Разликата от другите петолъчки, разпространени главно в армиите по цял свят, била единствено в червения й цвят.
Такова становище било изразено в книгата „От Петър Велики до днес (руската интелигенция и масонството)“ на емигранта Василий Иванов, който използвал източници от френското политическо масонство:
„През 1918г. над Русия се издигна петолъчна звезда – емблемата на световното масонство. Властта преминала към най-порочното и разрушително масонство – червеното, водено от масони с висока степен – Улянов (Ленин), Бронщайн (Троцки) и техните поддръжници, масоните от по-ниско посвещение: Розенфелд, Зиновиев, Парвус, Радек, Литвинов. Програмата им се свежда до унищожаване на православната вяра, изкореняване на национализма, разрушаване на руското православно семейство и на великото духовно наследство на нашите предци… “
Иванов смята, че в началото на 1930-те години Русия става „…най-чистата и най-последователна масонска държава, която провежда масонските принципи в тяхната пълнота и последователност“.
Но дали наистина е така? Лидерът на болшевишката революция Лев Бронщайн (Троцки) изучавал масонските ложи. Той дори писал обширни конспекти за историята на тази мистична тенденция, които, за съжаление, не са оцелели. Затова някои съвременни изследователи дори говорят за принадлежност на Троцки към масоните, макар да няма документални потвърждения. Въпреки това, интересът на комунистическия лидер към масонския мистицизъм е показателен.
Публицистът Николай Волски пише, че масон бил болшевикът Семьон Середа – бъдещ народен комисар (министър) на земеделието. Секретарят на руския масонски върховен съвет от 1916г., меншевикът Галперн, сочи, че болшевикът Иван Скворцов-Степанов – бъдещ народен комисар на финансите, бил масон. Горки също бил близък до масоните, чрез съпругата и осиновения си син, както пише Нина Берберова в книгата си „Хората и ложите“.
Най-малко доказателства има за масонската принадлежност на Ленин. Но европейските масони били доволни от него и го смятали за „свой човек“.
Обаче, след като Сталин унищожил „старата гвардия“ на болшевиките – фактически най-жестоките палачи на Русия, вече просто било невъзможно да има масони във висшите ешелони на съветската власт.
