В поемата „Хайдути“ Христо Ботев споменава чорбаджията като „изедник“, а хайдутинът Чавдар войвода и дружината му са еднакво страшни за „чорбаджии и турци.“ Тази представа за чорбаджията, като изедник и народен душманин, е много устойчива. От къде произлиза това отрицателно отношение към чорбаджиите, нали знаем, че и те са родом българи, защо в народното съзнание толкова често биват приравнявани с турците (т. е. с чуждото, небългарското)?
Едната причината е в обичайния начин, по който чорбаджиите натрупват материално състояние. Другата е, че тъй като са първенци по богатство и престиж, чорбаджиите вземат участие в османския административен апарат. Това става чрез включването им в органите на местната власт, т. нар. меджлис – местния парламент (общински съвет).Чорбаджиите носят отговорност за мира и нормалното съществуване, грижат се да няма бунтове, което пък ги настройва срещу недоволните от властта българи.
През 1839 г. в Османската империя са обявени повсеместни реформи, носещи името Танзимат. Целта им е страната да се „поевропейчи“ и да дадат тласък за по-ускорено капиталистическо развитие. За целта се приема Търговски закон, който брани частната собственост от посегателства и урежда отношенията между участниците в икономическия процес. Опитът империята да се „поевропейчи“ в икономически план обаче излиза абсолютно неуспешен. И след започването на Танзимата са запазени порочните ориенталски практики за печелене на пари и „правене на бизнес“ (алъш-вериш). Именно тези практики благоприятстват за засилващата се икономическа и политическа мощ на българските чорбаджии.
В империята господства правото на откупуване на данъци. Високата порта (османското правителство) обявява какви суми желае да придобие от поданиците си по области, а след това допуска някого да откупи събирането на данъците сред населението и да го осъществи, както намери за добре. Този откупвач на данъци (мюлтезим) след това взима данъци в размер, какъвто сам си прецени. С началото на реформите илтизамът (откупуване на данъци) е официално обявен за „един гибелен обичай“ с „разорителни последици“. Въпреки това, с тайното съгласие на правителството, той продължава да съществува, а „бакшишите“ под масата не секват. Много от заможните български чорбаджии натрупват богатства именно от откупвачество на данъци.
Друг път към „лесните пари“ е лихварството. По българските земи напълно отсъства каквато и да било кредитна институция, така че пари за „инвестиции“ или нещо друго може да се вземат само от частни лица, най-често богати чорбаджии. Случвало се цели села да бъдат буквално заробени от непосилни лихви, произволно определяни от чорбаджията-лихвар.
Като най-достоен начин за замогване сред чорбаджиите може да се посочи търговията. Тъй като за дълъг период от време през XIX в. правителството поддържа ниски износни мита, свободните капитали в страната се ориентирали към изкупуване на зърно и продажбата му зад граница, най-вече в Англия. Чорбаджиите-търговци установяват търговски контакти със западна Европа, а по-едрите измежду тях отварят собствени търговски къщи в чужбина и забогатяват неимоверно много.
Делата на българските чорбаджии не бива да се възприемат едностранчиво, с акцент само върху порочните печелбарски практики. При осмислянето на българското стопанско минало е обърнато внимание, че у нас се гледа отрицателно на хората с пари малко преди и след Освобождението, защото те печелят, отклонявайки средства от по-бедните си сънародници към себе си. Докато на Запад се печели и от колониите, т. е. капиталите идват и от вън, което не буди недоволството на по-бедните в държавата.
Известно е, че на чорбаджии принадлежи историческата заслуга по извоюване на българската църковна независимост и създаването на Българската екзархия (1870 г.) . На хаджи Николи принадлежи изразът: „Ще дам всичкото си богатство, но в Търново гръцки владици няма да има.“ Ангажиментът на български чорбаджии в сферата на духовното осъзнаване на народа е заявен и последователно отстояван. С участие на чорбаджии в дарителски кампании се появяват в българските земи училища, в които се преподава на български, а не на гръцки. Трябва да е ясно, че в движението на общонародна просвета участват капитали основно на български чорбаджии, защото в техните среди се намират хора с пари, които истински милеят за българското и родното. На липсата на революционност и на бунтовен дух у чорбаджиите не бива да се гледа като порок.
Участници в първия български църковно-народен събор. Сред тях личат имената на много знатни чорбаджии, сред които Христо Тъпчилещов, Георги Чалъков и др:
Прочети повече: Кой е Христо Тъпчилещов?
