Даря Салтикова – най-садистичната руска благородничка

Даря Николаевна Салтикова (1730 – 1801) е родена в руско благородническо семейство, свързано с видни аристократични родове, като тези на Толстой, Пушкини и Давидов. Нямало нищо зловещо по време на израстването ѝ, нито в началото на семейния ѝ живот. Салтикова се омъжила за капитана от конния полк Глеб Алексеевич Салтиков. Двамата имат две момчета, които също били записани на служба в гвардейски полк.

Колкото и странно да звучи, тогава Даря била лъчезарна и същевременно много набожна жена. Тя била известна с благочестието си и с щедрите си дарения за манастири и други религиозни институции.  Когато съпругът й починал през 1756 г., 26-годишната Даря Салтикова наследила крупно богатство заедно с огромни имоти с над 600 крепостни селяни в Московска, Вологодска и Костромска губерния. Практически, всяка година тя предприемала пътуване до някое православно свято място и щедро раздавала милостиня за църквата. Зад тази благочестива фасада, обаче, се криело истинско чудовище.

Даря се превръща в ярък пример на злоупотребата на болярите с крепостните селяни и влиза в позорните анали като садист, който измъчва и убива стотици невинни, болшинството от тях жени. В продължение на седем години тя убила  138 души, предимно жени и девойки. Болшинството от убийствата били извършени в подмосковското селце Троицк.

Основният повод за наказанията, които Салтикова налагала бил недобросъвестното изпълнение на слугинските задължения, каквито били миенето на пода или прането. Помешчицата се вбесявала и започвала да удря селянките с каквото й попадне под ръка. След това виновните девойки бивали подлагани на бичуване, понякога до смърт. Салтикова заливала жертвите си с вряла вода или палела косите им. Тя оставяла момичетата да умрат от глад или ги завързвала на студа без дрехи.

Ужасяващото превъплъщение

Няколко години след като станала богата вдовица, Даря Салтикова срещнала и се влюбила в красив, по-млад и по-беден мъж на име Николай Тютчев. Тя се впуснала в мъчителна афера с него, която подсилвала традиционите ѝ мрачни настроения. За съжаление Салтикова открива, че нейният любим ѝ изневерява с по-млада жена. Още по-лошо, Тютчев избягал и тайно се оженил за младото момиче.

Нещо вътре в душата на Салтикова се пречупило. Вбесена от предателството на любовника си, тя едва не го убила. Тютчев и съпругата му избягали в имението на негови роднини близо до Москва и скоро напуснали региона, за да се спасят от гнева на вдовицата. Лишена от възможността физически да накаже любовника си за изневярата, Салтикова изляла яростта си върху своите нещастни крепостни селяни.

Без вина виновни

Даря Салтикова никога не успяла да преглътне унижението и раните в душата, нанесени от любовника ѝ, предпочитайки по-млада жена от нея. Неспособна да го накаже, тя насочва гнева си към своите крепостни селяни и вместо да накаже Тютчев, наказвала жестоко тях. В продължение на години крепостните селяни на Салтикова били принудени да преживяват ужасни кошмари с жестоки изтезания и убийства.

Пристъпите на ярост на вдовицата били необясними и непредсказуеми и във всеки момент тя можела да изпадне в убийствена ярост без видима и логична причина. Отначало хвърляла пръчки, а след това цели цепеници по прислужничките, когато не ѝ допадала работата им. Насилието постепенно ескалирало и не след дълго Салтикова запонала да бие момичетата. След това запонала да ги измъчва. И накрая, те започвали да умират докато ги измъчвала.

Едва ли бихте искали да сте един от крепостните селяни на Салтикова, особено една от нейните крепостни жени.

Убийственият гняв на вдовицата бил насочен главно към жените. От стотиците убити от Салтикова, само трима са мъже и те са убити съвсем случайно. Отмъщението й върху мъжете се изразявало в насилието да гледат как богатата вдовица измъчва и убива собствените им жени. Един от нейните крепостни мъже, например, изгубил три съпруги една след друга заради извратеността на Салтикова.

Нейната жестокост към собствените ѝ крепостни жени не знаела граници. Тя измъчвала и убивала жени от различни възрасти, от бебета до старици. Гневът й, обаче, се стоварвал най-тежко върху по-младите крепостни жени. Особено върху тези, които били и млади, и хубави.

Безмилостна убийца

Даря Салтикова била безпощадна. Тя измъчвала младите, старите и дори бременните жени по всякакви жетоки начини. Някои от тях били бити с бич- тежък руски камшик със заострени краища. Ресните, висящи от тънкия връх на камшика, можели да отрежат плътта на човек като остър нож, а силен удар с по-дебелата част можел да пречупи гръбначния стълб.

Други били изхвърляни навън в ужасната руска зима голи, за да измръзнат до смърт. Понякога тя залитала в противоположната крайност като заливала с вряла вода телата им. Все по-садистична, Салтикова действително се забавлявала да причинява болка на своите крепостни, чиито писъци били като музика за ушите ѝ.

Трудността за носене на отговорност

Извращенията в имението на Даря Салткова били обществена тайна от години, но нищо не се предприемало. Тя била благородничка, жертвите й били крепостни, а Салтикова и семейството й имали връзки в императорския двор. Оплакванията на роднините на жертвите били игнорирани.

Първите жалби срещу Салтикова, подадени от крепостни селяни, им донесли единствено наказания. Но, въпреки това, двама крепостници, чийто жени графинята убила, успели да предадат жалбата си на току-що възкачилата се на престола Екатерина Втора.

В началото на 1762 г. двамата избягали крепостни Ермолай Илин и Савелий Мартинов пристигнали в Санкт Петербург. Те били решени на вяка цена да предадат на императрицата жалба срещу своята господарка – богатата земевладелка Даря Салтикова. Съгласно правилата на тогавашното делопроизводство, императрицата разглеждала документи, предадени й само от тайните ѝ съветници. Това означавало, че обикновените хора по никакъв начин не можели да бъдат изслушани от Властта.

Но за Илин и Мартинов нямало друг изход. Те трябвало да се обърнат към висшата Власт в Империята. Пътят назад означавал сигурна гибел.

Неизвестно как, но те наистина успели да открият човек, чието име не е известно и вероятно двамата селяни са дали тлъст подкуп. Екатерина Втора получила писмената жалба на Илин и Мартинов през първата половина на юни.

В нея крепостните селяни съобщавали за следното:

– тяхната господарка Даря Салтикова била отговорна за „смъртоубийствени и съвсем немаловажни криминални дела“;

– тя била погубила над сто души от 1756 г. насам;

– авторите молели императрицата да защити всички крепостни на Салтикова „от смъртна опасност и немилосърдно и безчовечно мъчение“;

– подчертавайки многочисленността на убитите от Даря Салтикова хора, крепостните заявявали още, че само на единия от тях, Ермолай Илин, помешчицата е погубила последователно и трите съпруги, като лично ги измъчвала;

– лично за себе си авторите молели „да не ги дават във владение на помешчицата“.

Екатерина Велика разпоредила веднага Салтикова да бъде арестувана.

Тя била вкарана в затвора, докато властите провели шестгодишно разследване. През 1768 г. Салтикова била призната за виновна за убийството на 38 крепостни. Това е странно, тъй като учените смятат, че тя е убила поне стотина души и действителният брой на жертвите може да е значително по-голям. Екатерина Велика не била сигурна как да накаже Салтикова. Смъртното наказание било отменено наскоро, а  императрицата се нуждаела от подкрепата на руските благородници. В крайна сметка Салтикова била окована на публично място в продължение на час с табела, описваща престъпленията ѝ. След това тя е изпратена в метох, в чието мазе е затворена до смъртта си през 1801г.

Автор: Десислава Михалева