Учените смятат, че когато хората не могат да опишат дадено нещо, е възможно да не успяват да го видят. В миналото например, не са имали дума за синия цвят и изследователите смятат, че именно това е причината древните цивилизации да не са забелязвали, че той съществува.
В своята „Одисея“ например, Омир описва морето като „винено-тъмно“. Въпреки, че пише стотици страници, в които има подробно описание на облекло, лица, брони, въоръжение и животни, авторът използва изключително интригуващи обяснения за цветовете им. Желязото според Омир имало виолетов цвят, а зеленото било описвано с думата „мед“.
През 1858 година Уилям Гладстоун, който по-късно става британски министър-председател, изследва обстойно произведението на Омир и открива, че синьото изобщо не е споменато. За сметка на това черният цвят е посочен почти 200 пъти, белият около 100, червеният по-малко от 15 пъти, а жълтият и зеленият по-малко от 10. Тогава Гладстоун разбира, че такава дума просто не е имало. Тя не е съществувала.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
