Всеки народ има своите легенди. Персонажите в тях обикновено са воини, магьосници, благородни рицари или пък коварни предатели. Такива легенди съществували и сред келтите – войнствени племена, обитавали в древността Западна и Централна Европа.
Една от най-емблематичните фигури в тези легенди е магьосникът Мерлин. Официално, името му се споменава за първи път през 1136г. от уелския монах Джефри Монмаутски, автор на “История на британските крале”. Той свързва Мерлин с изграждането на Стоунхендж и с крал Артур – легендарният вожд на бритите, предвождал ги срещу нашествието на варварите-сакси в края на V в. и началото на VІ в.
Въз основа на труда на Джефри, френският поет от XII в.- Робер дьо Борон, в поетична форма разказва за Мерлин. От самата негова поема до нас са достигнали само няколко реда – но има много нейни преразказани варианти. В тях акцентът пада върху отношенията между Мерлин и крал Артур, както и върху митологията за Светия Граал. Сред цялото това литературно разнообразие се очертава образът на магьосника Мерлин такъв, какъвто го знаем днес.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
