Още

    Вълшебникът Мерлин

    Всеки народ има своите легенди. Персонажите в тях обикновено са воини, магьосници, благородни рицари или пък коварни предатели. Такива легенди съществували и сред келтите – войнствени племена, обитавали в древността Западна и Централна Европа.

    Една от най-емблематичните фигури в тези легенди е магьосникът Мерлин. Официално, името му се споменава за първи път през 1136г. от уелския монах Джефри Монмаутски, автор на „История на британските крале“. Той свързва Мерлин с изграждането на Стоунхендж и с крал Артур – легендарният вожд на бритите, предвождал ги срещу нашествието на варварите-сакси в края на V в. и началото на VІ в. Въз основа на труда на Джефри, френският поет от XII в.- Робер дьо Борон, в поетична форма разказва за Мерлин. От самата негова поема до нас са достигнали само няколко реда – но има много нейни преразказани варианти. В тях акцентът пада върху отношенията между Мерлин и крал Артур, както и върху митологията за Светия Граал. Сред цялото това литературно разнообразие се очертава образът на магьосника Мерлин такъв, какъвто го знаем днес.

    По начало обаче, произходът на Мерлин е обвит в митове. Според версията на английския писател Томас Малори (1405-1471г.), Мерлин е бил наставник на британския крал Утер Пендрагон, а след това и на сина му – легендарния Артур. Именно Мерлин помогнал на Артур да завладее меча Екскалибур. Този легендарен меч имал магически сили и бил забит в камък. Който можел да го извади, щял да стане крал на цяла Британия. Мерлин уговорил Господарката на езерото, на която принадлежал мечът, да го даде на възпитаника му. Накрая тя се съгласила и Артур извадил меча от камъка. Върнал го на феята едва малко преди смъртта си.

    Според легендата, Мерлин се влюбил в лейди Вивиан – една от помощничките на злата фея Моргана. Тя узнала тайните на неговите магически способности и с измама го зазидала дълбоко под скалите. В други варианти това е каменна стая, пещера, хралупа на дърво и дори голям камък. Преди да стане жертва на предателството, Мерлин проклел варварите-сакси, които завладели Британия след смъртта на крал Артур. Това проклятие се сбъднало, когато на британска земя нахлули норманите начело с Вилхелм Завоевателя. В битката при Хастингс през 1066г. бил убит последния саксонски крал Харолд ІІ. А през 1485г. на власт в Англия дошла династияата на Тюдорите, които били брити (келти). Така властта в Британия се върнала при сънародниците на крал Артур – към което винаги се стремял Мерлин.

    В някои стари ръкописи се твърди, че през 573г. някой си Мерлин паднал в сражение по време на войните в Британия между новите кралства, които се формирали след нахлуването на саксите. Така можем да допуснем, че вълшебникът от легендите има свой исторически прототип, който е загинал в посочената година. С други думи – напълно е възможно Мерлин да е бил просто мъдър човек и  участник в политическите борби – може би велможа или съветник на някой от кралете, които тогава владеели различни земи върху територията на британските острови. А уменията и интелектът му го превърнали във „вълшебник“ в съзнанието на следващите поколения.

    Още публикации

    Коментари

    ВАШИЯТ КОМЕНТАР

    Моля, въведете коментар!
    Моля, въведете името си тук

    Мобилно приложение за Android и iOS

    Най-нови