Недалеч от брега на Атлит в Средиземно море, близо до Хайфа в Израел, лежат потопените руини на древното неолитно селище Атлит Ям. То датира от 7-и век пр. Хр. и е толкова добре запазено от пясъчното дъно, че загадъчен каменен кръг все още стои сякаш е бил издигнат вчера, а десетки човешки скелети спят необезпокоявани в своите гробове. Атлит Ям е едно от най-старите и големи селища, откривани под вода и хвърля нова светлина върху ежедневието на предците ни.
Днес, Атлит Ям лежи между 8 и 12 метра под водата и покрива площ от 40 000кв.м. Мястото е открито през 1984г от морския археолог Ехуд Галили. Оттогава разкопките са разкрили безброй къщи, каменни кладенци, поредица от дълги, непрекъснати стени, ритуални постройки, павирани зони, мегалитна структура, хиляди останки от растения и животни, десетки човешки скелети и много предмети, изработени от камък, кост, дърво и кремък.
В центъра на селището, седем каменни блока (високи между 1 и 2.1 метра), тежащи до 600кг, са подредени в полукръг. Камъните имат вдлъбнатини за чаши по тях и някога са били наредени около извор, което предполага, че са били използвани за някакъв воден ритуал. Друга инсталация се състои от три овални камъка (високи между 1.6 и 1.8м), по два от които са издялани по цялата обиколка рисунки, образуващи схематични антроморфични фигури.
Друга значителна находка е каменният кладенец, който е бил изкопан на дълбочина 5.5м. В дъното му археолозите са открили седиментен пласт, съдържащ кости на животни и предмети от камък, кремък, дърво и кости. Това означава, че в последния етап от съществуването на селището, кладенецът е бил използван като яма за отпадъци. Тази промяна във функцията вероятно е била свързана с осоляването на водата поради покачването на морското равнище.
Древните артефакти, открити в Атлит Ям ни дават възможност да надникнем към ежедневния живот на хората там преди 9000 години. Учени са открили следи от повече от 100 вида растения, които са виреели на мястото или са били събирани от другаде, както и кости на диви и домашни животни, включително овце, кози, прасета, кучета и крави. Открити са и повече от 6000 рибешки кости. Заедно с други улики, като например ушни изменения, открити при някои от човешките останки, предизвикани от редовното излагане на студена вода, това предполага, че риболовът също е играл важна роля в обществото.
Всички тези находки показват, че заселниците в Атлит Ям са били едни от първите, които от ловци и събирачи на растения са преминали към общество на по-установени фермери, както и един от най-ранните примери за отглеждани на добитък.
Човешките останки разкриват най-стария случай на туберкулоза
В Атлит Ям са открити десет гроба, покрити с глина и дебел слой пясък. Една от най-значимите находки е откриването на туберкулоза в селището. Скелетите на жена и дете, открити през 2008г, представиха на света най-ранния случай на заболяването. Размерът на детските кости и тежестта на уврежданията подсказват, че майката е заразила детето си малко след раждането.
Защо е потънал Атлит Ям?
Една от най-големите археологически загадки в Атлит Ям е как се е озовал под вода. Италиански учени смятат, че вулканично срутване на източната страна на връх Етна през 8500 години вероятно е предизвикало 40-метрово цунами, което е погълнало средиземноморските брегове за часове. Посочва се й очевидното изоставяне на селището по същото време, както и хилядите останки от риби, които са още едно доказателство за такова събитие.
Според други учени обаче, цунамито е малко вероятно. Все пак огромният каменен кръг все още си стои на мястото, където е бил издигнат. Алтернативна теория е, че климатичните промени са стопили ледниците и морското равнище се е покачило, наводнявайки Атлит Ям.
