Мечът винаги бил скъпо и статусно оръжие. В европейското Ранно Средновековие обикновените бойци се сражавали главно с копия и секири – а мечовете били толкова редки, че някои от тях дори имали собствени имена.
Европейците вярвали, че мечът до голяма степен съответства на характера на собственика и може да засили или изглади някои негови черти. Но в Япония имали по-различен възглед по въпроса.
Според японските самураи мечът е носител на силата на човека, който го е изковал. И затова навиците, характерът и дори моментното настроение на ковача се предавали на острието. По-късно мечът сякаш вече живеел собствен живот, като често подчинявал собственика си. Тоест, волята на меча била по-силна от волята на човека. Това обяснява многото ритуали, свързани с носенето, съхранението и използването на меча от самураите.
Самурайските мечовете се съхранявали върху специални стойки от необработена магнолия – смятало се, че това дърво защитава метала от корозия. В мирно време мечът трябвало да се държи с дръжката надолу. По време на война дръжката трябвало да бъде нагоре. Мечът не трябвало да се изважда от ножницата, без да пролее кръв – в такъв случай много остриета започвали да „искат кръв“ и затова било необходимо да се отстранят беди от близките хора.
Известно време съществувал обичай: когато самурай получавал нов меч, отивал да го опита някъде в тъмни улички. Всеки пияница бил добър за целта. По-късно (през ХVІ век) тази традиция била строго забранена.
Също така, дълго време се смятало за нормално да бъде проверявано качеството на меча върху трупове на осъдени на смърт. Самите самураи често изпълнявали ролята на палачи – така отработвали техниката да отсичат глави, а и свиквали с вида на кръвта. Ако правели малка грешка, не било фатално. Но имало и друга причина: когато самурай изпълнявал обичая „сепуку“ (харакири) – разпаряне на корема си, имал право на секундант-кайсяку, който трябвало с един замах да отсече главата му след началото на церемонията, за да не се мъчи. Тренировките върху осъдени на смърт спомагали за усвояване на техниката за боравене с меча и така, ако самураят бил поканен да бъде кайсяку (това било много почетна покана), нямало да се изложи и да остави човека да страда.
При такова одухотворяване на мечовете, естествено, се появили и различни легенди. Една от тях е за великия Масамуне. Този ковач живял на границата на XIII-XIV век и станал известен с изобретяването на класическата технология за рафиниране на стоманата – дамаската стомана е най-известната подобна вариация.
Масамуне правел остриета от четири пласта стомана с различни свойства. Мечовете му били твърде здрави и, както се вярвало, много разумни и хладнокръвни. Обикновено ги наричали „високонравствени“. Самият майстор никога не ги подписвал, защото смятал, че никой не може да ги фалшифицира.
Легендата разказва, че веднъж забили меч на Масамуне в дъното на река. И листата на лотоса, които плавали в потока, винаги заобикаляли острието.
Друга легенда гласи, че ковачът Мурамаса бил любим ученик на Масамуне. Той бил много талантлив и усърден, но с изключително нестабилен и непредсказуем по характер.
Разбира се, това е само легенда – Мурамаса е живял рез XVI век, 200 години след приписвания му учител. Така или иначе, но всички мечове на Мурамаса се считат за прокълнати и много кръвожадни – не трябвало дори да бъдат извадени от ножницата, ако не се планирало убийство. В противен случай щели да отмъстят на собственика си, като опитат неговата кръв. И дори в ножницата, но след продължително бездействие, мечовете започнали да проявяват безпокойство и да искат човешки живот. Тези мечове също бил забивани в дъното на река. Но листата на лотоса винати били разрязвани от тях.
Мурамаса не харесвал шогуна Токугава Йеясу и казват, че го прокълнал, като вложил проклятие в мечовете си. Тази легенда има документални доказателства. Самият шогун успял да се пореже с меча на този ковач, при това доста сериозно. Двама от най-близките му роднини (дядо и баща) загинали от ръцете на собствените си самураи, които били обхванати от внезапна лудост. Всички участници в този инцидент се биели именно с мечове на Мурамаса!
Днес са известни със сигурност 40 меча на Мурамаса, съхранявани в държавни музеи и частни колекции.
По принцип, сега в Япония има поне 100 000 старинни мечове, които се пазят в отлично съхранение. Всяка година се коват и доста нови. Но характерно е, че с тях почти не се извършват престъпления. Може би, защото са обвити в благородния дух на древността.
