Когато на мястото на Средновековието постепенно, за добро или за лошо, дошъл Ренесансът, за повечето мислещи хора станало ясно, че са необходими нови принципи за преструктуриране на всички обществени институции – досегашните вече не отговаряли на новите стандарти. Естествено, да се създаде нещо от нулата, е доста трудно. Затова не е изненадващо, че Древният Рим се превърнал в универсален пример за подражание.
Всеки повече или по-малко образован италианец познавал античните автори и умеел да разсъждава за полезността на древния световен ред. Собствениците на земи изучавали наръчници за римските латифундии, кралете четяли биографиите на цезарите, а военните изучавали битките на Гай Юлий Цезар.

Затова не е странно, че когато забележителният мислител Николо Макиавели (1469-1527) трябвало да организира отбраната на собствената си флорентинска република от външна агресия, решил да копира опита на своите римски предци.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.

