Майер Лански е един от най-успешните гангстери в историята на САЩ. Роден е в бедно еврейско семейство, премества се в Америка и изгражда хазартна престъпна империя. За разлика от колегите си в опасния бизнес, той не влиза в затвора, не умира при преследване от ченгетата, но доживява до дълбока старост. Прототипът на Майер Лански е показан във филмите „Имало едно време в Америка“, „Кръстникът“ и в сериала „Подземна империя“.
Адската кухня
Майер Сухомлянски е роден в белоруския град Гродно. През 1911 г., когато навършва 9 години заедно с майка си отплава на параход „Курск“ до далечна Америка, където баща му е живял 2 години. След пристигането си в САЩ семейството се установява в Манхатън. Поради трудността при произнасянето на фамилията Сухомлянски, американските митничари го свеждат до по-лесното Лански.
Поради високата степен на престъпност в онези дни, Манхатън е наричан „адска кухня“. По улиците на бедните квартали ирландски, италиански и еврейски емигрантски групи се борели за власт. Майер също „готви“ в тази кухня и много неща в живота му се определят от неговите приятели.
Един ден бандата му просто се сбива с тийнейджъри от съседната улица. Боят е разтърван от полицията, а Майер се е криел в мазето с един от своите „врагове“ Бъгси Сийгъл, който в бъдеще ще стане един от най-опасните гангстери в Ню Йорк. Противниците напускат убежището си като приятели.
В училище по-големите италиански гимназисти са взимали парите на по-малките еврейски ученици. Един ден Майер се среща със Салваторе Лучано, с прякор „Лъки“, без да подозира, че той ще се превърне в легенда в престъпния свят на САЩ. Сухомлянски се съпротивлява, но италианците все пак му взимат парите. Въпреки че изтърпява обидата, Майер никога не прощава тази постъпка.
Дребното на пръв поглед крехко еврейско момче напада своя противник и му налита с камък в ръка. Лучано оценил смелостта на своя съперник и след този случай те стават приятели за цял живот.
От контрабандисти до мафиоти
Заедно с приятели от детството Лански организира групировка, която в полицейските доклади е наречена „Кошер ностра“ Те са и прототипите на героите във филма „Имало едно време в Америка“. Приятелите се занимавали с рекет и дребни кражби на автомобили, които заливали улиците по това време, но се оказват истинска златна мина.
Лански убеждава Лъки и Бъкси да спестят част от печалбата си от подкупи на полицаите и други общи разходи.
През януари 1920 година правителството забранява продажбата на алкохол. Следващата седмица 200 000 подземни барове отварят врати. Лански прави състояние от контрабанда на уиски през езерото Онтарио.
Негов бизнес партньор е канадски евреин и директор на фабрика за производство на вино – Самуел Бронфман.
След икономическата криза позициите на Майер Лански, Салваторе Лучано и Бъгси Зигел се засилват. Те стават престъпните крале на Ню Йорк, които се уважават от всички гангстери. В тяхно подчинение е бил дори известният Ал Капоне. Поради умението си да брои пари, Лански се сдобива с прякора си „Счетоводител“. Полицията е смятала, че именно той следи финансовите дела на групировката.
Цар на игрите
От дете Лански обичал да играе хазартни игри. Веднъж загубил на карти парите, които майка му дала за хранителни продукти. Тогава тя не е крещяла на сина си, а просто избухнала в сълзи. Баща му е пиел и бил страстен играч. Оттогава Майер си обещава, че никога повече няма да играе за пари. Когато Лански наблюдавал играта отстрани, той забелязал, че печели този, който винаги държи банката. И така той започнал да мечтае за свое казино.
В началото на 30-те години Лански разбира, че ерата на контрабандата залязва и решава да инвестира в хазарт. Той отваря хазартни къщи в Чикаго, Кливланд и Детройт. През 1933 година Лански и Лучано посещават президента на Куба Рубен Батиста и му предлагат подкуп от 6 милиона долара, а в замяна искали да получат от него патент за отваряне хазартни къщи из цялата страна.
Заедно със Сийгъл те създават компания за изграждане на казина и хотели в Лас Вегас. В Ню Йорк Лански отваря мрежа от „подземни” букмейкърски зали и затворени казина, които се посещават от политици, бизнесмени, полицаи, които не желаят да разкрият публично своята страст от хазарта. В сферата на влияние попада и Маями, където също е открита мрежа от казина.
Застъпник на евреите
Когато Хитлер идва на власт през 1933, нацистите набират сила в САЩ. Нюйорският съдия Натан Перелман се обажда на известния криминален лидер Майер Лански и му съобщава, че властите са дали неофициално разрешение за разпръскване на митингите на привържениците на Адолф Хитлер. На Лански не се налага да пита втори път.
По време на срещи на нацистите се извършват дребни набези от младите еврейски гангстери от групата на Лански и Зигел, а идеите на Хитлер не се разпространяват. Когато през 40-те години се налага търговско ембарго на Израел, Майер организирал нелегално снабдяване с оръжие на израелската армия. След като се отваря Лас Вегас, през май 1948 година, една десета от печалбата на Лански преминава в Израел.
Смъртта на империята
През 1959 година революцията взима превес в Куба. Лански лично отива да се срещне с Фидел Кастро и Че Гевара. Мафиотът поставя условие: или казината и хотелите продължават работа, или комунистите плащат обезщетение. Комендантът Че Гевара съветва Лански да напусне Куба възможно най-бързо, докато все още е жив.
На „острова на свободата“ Лански е загубил всичките си недвижими имоти, 17 милиона долара от печалби и възможности за такива. Следващият удар за подземната империя е затварянето на казиното в Маями. За Лански остава само това, в Лас Вегас. От 50-те години мафиотът е постоянно под наблюдение от ФБР, които се опитват да докажат престъпленията му във финансовата сфера.
Журналистите наричат Лански „босът на всички босове“. Разузнавателните агенции прихващали всички телефонни разговори, извършвали непрекъснати претърсвания и проследявали всички контакти. През 1970 година уморен и на 69 години се премества в Израел. САЩ иска от Израел да екстрадира мафиота и заплашва със спиране на доставките от оръжие.
Майер Лански е станал първият евреин, на когото му е отказано гражданство, съгласно закон, който позволява да се отмени имиграцията, ако има участие в престъпна дейност, в страната по произход. Беглецът се връща в САЩ, но вината му не може да бъде доказана. В крайна сметка на него му е забранено да пътува извън страната и умира от рак през 1983 година в Маями.
Автор: Мими Дончева
