Още

    Духът на японските мечове

    Мечът винаги бил скъпо и статусно оръжие. В европейското Ранно Средновековие обикновените бойци се сражавали главно с копия и секири – а мечовете били толкова редки, че някои от тях дори имали собствени имена.

    Европейците вярвали, че мечът до голяма степен съответства на характера на собственика и може да засили или изглади някои негови черти. Но в Япония имали по-различен възглед по въпроса.

    Според японските самураи мечът е носител на силата на човека, който го е изковал. И затова навиците, характерът и дори моментното настроение на ковача се предавали на острието. По-късно мечът сякаш вече живеел собствен живот, като често подчинявал собственика си. Тоест, волята на меча била по-силна от волята на човека. Това обяснява многото ритуали, свързани с носенето, съхранението и използването на меча от самураите.

    Катаната, наречена Ишида Масамуне в Националния музей в Токио, преди това е била собственост на Ишида Мицунари. Снимка: Уикипедия

    Самурайските мечовете се съхранявали върху специални стойки от необработена магнолия – смятало се, че това дърво защитава метала от корозия. В мирно време мечът трябвало да се държи с дръжката надолу. По време на война дръжката трябвало да бъде нагоре. Мечът не трябвало да се изважда от ножницата, без да пролее кръв – в такъв случай много остриета започвали да „искат кръв“ и затова било необходимо да се отстранят беди от близките хора.

    Известно време съществувал обичай: когато самурай получавал нов меч, отивал да го опита някъде в тъмни улички. Всеки пияница бил добър за целта. По-късно (през ХVІ век) тази традиция била строго забранена.

    Мечове от Масамуне. Снимка: Уикипедия

    Също така, дълго време се смятало за нормално да бъде проверявано качеството на меча върху трупове на осъдени на смърт. Самите самураи често изпълнявали ролята на палачи – така отработвали техниката да отсичат глави, а и свиквали с вида на кръвта. Ако правели малка грешка, не било фатално. Но имало и друга причина: когато самурай изпълнявал обичая „сепуку“ (харакири) – разпаряне на корема си, имал право на секундант-кайсяку, който трябвало с един замах да отсече главата му след началото на церемонията, за да не се мъчи. Тренировките върху осъдени на смърт спомагали за усвояване на техниката за боравене с меча и така, ако самураят бил поканен да бъде кайсяку (това било много почетна покана), нямало да се изложи и да остави човека да страда.

    При такова одухотворяване на мечовете, естествено, се появили и различни легенди. Една от тях е за великия Масамуне. Този ковач живял на границата на XIII-XIV век и станал известен с изобретяването на класическата технология за рафиниране на стоманата – дамаската стомана е най-известната подобна вариация.

    Масамуне правел остриета от четири пласта стомана с различни свойства. Мечовете му били твърде здрави и, както се вярвало, много разумни и хладнокръвни. Обикновено ги наричали „високонравствени“. Самият майстор никога не ги подписвал, защото смятал, че никой не може да ги фалшифицира.

    Легендата разказва, че веднъж забили меч на Масамуне в дъното на река. И листата на лотоса, които плавали в потока, винаги заобикаляли острието.

    Друга легенда гласи, че ковачът Мурамаса бил любим ученик на Масамуне. Той бил много талантлив и усърден, но с изключително нестабилен и непредсказуем по характер.

    Разбира се, това е само легенда – Мурамаса е живял рез XVI век, 200 години след приписвания му учител. Така или иначе, но всички мечове на Мурамаса се считат за прокълнати и много кръвожадни – не трябвало дори да бъдат извадени от ножницата, ако не се планирало убийство. В противен случай щели да отмъстят на собственика си, като опитат неговата кръв. И дори в ножницата, но след продължително бездействие, мечовете започнали да проявяват безпокойство и да искат човешки живот. Тези мечове също бил забивани в дъното на река. Но листата на лотоса винати били разрязвани от тях.

    Меч на Мурамаса, Национален музей в Токио. Снимка: Уикипедия

    Мурамаса не харесвал шогуна Токугава Йеясу и казват, че го прокълнал, като вложил проклятие в мечовете си. Тази легенда има документални доказателства. Самият шогун успял да се пореже с меча на този ковач, при това доста сериозно. Двама от най-близките му роднини (дядо и баща) загинали от ръцете на собствените си самураи, които били обхванати от внезапна лудост. Всички участници в този инцидент се биели именно с мечове на Мурамаса!

    Днес са известни със сигурност 40 меча на Мурамаса, съхранявани в държавни музеи и частни колекции.

    По принцип, сега в Япония има поне 100 000 старинни мечове, които се пазят в отлично съхранение. Всяка година се коват и доста нови. Но характерно е, че с тях почти не се извършват престъпления. Може би, защото са обвити в благородния дух на древността.

    Още публикации

    Коментари

    ВАШИЯТ КОМЕНТАР

    Моля, въведете коментар!
    Моля, въведете името си тук

    Мобилно приложение за Android и iOS

    Най-нови