май 10, 2017
6506 Views

Ефектът Мандела

Автор:

Познат ли ви е този мъж?

Той е Богатият чичо Пенибагс. Едва ли си спомняте името му, но сигурно сте го виждали изобразен на играта „Монополи“. Той е познат със своите костюм, мустак, шапка и разбира се – с монокъла си. Истината обаче е, че чичо Пенибагс никога не е имал монокъл. Повечето от нас, които често са играли „Монополи“, може би са сигурни, че той е изобразяван с монокъл, но истината е, че това никак не е вярно.

Интересното е, че изключително много хора са готови да се закълнат, че помнят богатия чичо изобразен с монокъл. Как става това обаче? Тези хора вероятно изпитват така наречения ефект Мандела.

Ефектът Мандела се получава, когато изключително голям брой хора си спомнят нещо, независимо какво, по напълно различен начин от начина, по който то действително е било или си спомнят събитие, което никога не се е случвало.

Понякога мозъкът ни предава – когато сме сигурни, че нещо се е случило по определен начин, но всички факти говорят, че не си спомняме правилно. Това се случва на всеки от нас, а учените го наричат „смущаване на паметта“. Някои хора обаче твърдят, че при ефекта Мандела има нещо повече от обикновено смущаване на паметта.

Името на този ефект идва от самия него – Нелсън Мандела. През 1962 година Мандела е арестуван и изпратен в затвора за излежаване на 27-годишна присъда. Изключително много хора от цял свят ясно си спомнят, че са виждали на видео, излъчено по национална телевизия, как Нелсън Мандела умира зад решетките на затвора през 80-те години. Тези хора дори си спомнят, че са виждали погребението му, което също било излъчвано на живо. Но това разбира се не е вярно. Мандела е освободен от затвора, става президент и умира в дома си през 2013 година. Но как става така, че милиони хора помнят, че са видели смъртта му през 80-те години? Това е първата загадка, от която произлиза терминът Мандела ефект.

Нелсън Мандела

Хората непрекъснато откриват нови примери за ефекта. Спомняте ли си прословутата реплика от „Междузвездни войни“ – „Люк, аз съм баща ти“. Но това изречение никога не е изричано в нито един от филмите. Всъщност Дарт Вейдър казва „Не, аз съм баща ти“. Малка разлика, наистина. Но как става така, че хора от цял свят я употребяват? А помните ли филма „Мълчанието на агнетата“? Всеки помни първите думи на Ханибал, отправени към Кларис, когато я вижда за първи път. Това е една от най-популярните реплики от целия филм – „Здравей, Кларис“. Но истината е, че такава реплика никога не е имало. Всъщност той изрича доста по-незапомнящото се – „Добро утро“.

Още два примера за ефекта Мандела – мащехата на Снежанка никога не е казвала „Огледалце, огледалце от стената“, а „Семейство Флинстоун“ всъщност са „Семейство Флинтстоун“, въпреки че никой никога не ги е наричал с правилното им име.

И така, има ли обяснение на всичко това? Съществуват три теории, опитващи се да дадат отговор, но и трите са доста необичайни.

Първата и най-популярна теория е, че хората не живеем само в една вселена, а в няколко, „прескачайки“ от една вселена в друга, без дори да го осъзнаваме. Всяка от тези вселени се различава от останалите, но разликите са изключително малки, почти незабележими. Някои хора вярват, че ефектът Мандела се получава, когато хората са забелязали някои от тези нищожни разлики между вселените.

Втората теория гласи, че ние не преминаваме между различните вселени, а живеем само в една, но спомените ни се предават от другите светове, когато вселените се преплитат и сблъскват. Тази невероятна теория не е подкрепена от някое изследване, но това не означава, че не е научно възможна. Нови теории от учени по квантова механика предполагат, че съществуват няколко вселени, които действително си взаимодействат една с друга, при което е възможно да се обменя информация.

Третата теория е свързана с илюминати или други мистериозни групи от хора, управляващи света. Според някои именно те са променили тези едва доловими елементи от нашето ежедневие, за да може да „пренаредят“ света по начина, по който искат.

По-страшно обаче е, ако ние хората, просто сме измислили всички тези неща. Ако това е вярно, то тогава паметта ни не е толкова надеждна, колкото ни се иска. Учените смятат, че си спомняме тези събития толкова ясно, защото си създаваме фалшиви спомени.

Вероятно голяма част от спомените ни от детството са доста неясни, но все пак помним имената на приятелите си, или пък помним как сме направили някоя пакост и с кого. Това е така, защото сме говорили за тези приятели с родителите си или сме били наказани заради пакостта, която сме извършили.

Спомените се създават от връзките в мозъка ни. Ние си спомняме как сме счупили прозореца на съседа с топката за футбол, а разговорите около това наше деяние са засилили връзката между невроните в мозъка ни, което ни кара да помним случката доста дълго време, след като се е случила. Връзката между невроните става още по-силна и всеки път, когато си спомним за същото нещо дори след години.

Това разбира се означава, че ако сме запомнили дадено нещо по грешен начин, всеки път когато отново си го припомним, правим спомена още по-категоричен. Точно затова не можем да сме напълно сигурни дали даден спомен е действителен или грешен, поне докато не се появи нещо, което да ни докаже, че грешим. Това се нарича „фалшива памет“ и засега е най-добре приетото обяснение за появата на ефекта Мандела.

Нелсън Мандела е освободен от затвора през 1990 година. По улиците има парад и много хора честват освобождаването му. Всичко това е излъчвано по много национални телевизии. Възможно е повечето зрители да са сбъркали шествието с погребение или просто да бъркат името, тъй като тогава Мандела не е бил толкова известен, колкото сега и поради тази причина да не са обърнали внимание. По този начин те са създали фалшиви спомени.

А вие изпитвали ли сте ефекта Мандела?

Категория:
Любопитно

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title